Дъблинският иск спъва съдилищата на СЕТА

През октомври съд в Дъблин ще разгледа конституционна жалба срещу едно от най-важните търговски споразумения на ЕС. Евродепутатката от „Шин Фейн“ Лин Бойлан съди ирландското правителство с аргумента, че новият закон за ратифициране на СЕТА, търговското споразумение между ЕС и Канада, не издържа конституционна проверка („Айриш таймс“). На пръв поглед това е вътрешен правен спор. Всъщност той показва слабост в търговската политика на ЕС: Брюксел може да договори и да задейства споразумение, но конституцията на една държава членка може да го остави юридически недовършено с години.

Търговската част на СЕТА вече действа. Почти всички мита между ЕС и Канада бяха премахнати, когато споразумението започна да се прилага временно през септември 2017 г. (Съвета на ЕС, „Уестърн пийпъл“). Европейските износители в промишлеността и агрохранителния сектор печелят от по-ниски бариери и могат да участват в канадски обществени поръчки (Райксувърхейд).

Германският институт „Ифо“ прогнозира дългосрочен ръст от 0,19 % на реалния доход на човек от населението, тоест дохода след отчитане на инфлацията, благодарение на СЕТА (consulting.de). Макроикономически това е малко число, но ползите вече се разпределят към конкретни сектори. Затова въпросът е защо споразумението още не е завършено.

Инвестиционният съд, по който няма съгласие

СЕТА е „смесено споразумение“: част от него попада в правомощията на Брюксел, а друга част засяга области, запазени за националните правителства (Съвета на ЕС). Затова всяка държава в ЕС трябва да го ратифицира според собствените си конституционни правила, преди целият договор да влезе в сила.

Частта, която още чака, е Инвестиционната съдебна система — постоянен трибунал, чрез който чужд инвеститор, защитен от СЕТА, може да съди правителство за нарушение на инвестиционни ангажименти извън обикновените съдилища на тази държава (Европейска комисия). Тук е и сърцевината на съпротивата: чуждите корпорации биха получили специален правен път, недостъпен за местните компании и граждани.

През 2022 г. Върховният съд на Ирландия постанови, че страната не може да ратифицира СЕТА при действащото тогава законодателство, защото инвестиционният съд би оставил ирландските съдилища без възможност да преразглеждат решенията на трибунала („Комлам“). Същият съд посочи с мнозинство 6 към 1, че нов закон може да реши проблема без промяна на конституцията („Айриш таймс“).

Правителството отговори със Закона за изменение на арбитража от 2026 г. Той прави обезщетенията, присъдени от инвестиционния трибунал, изпълними в Ирландия само с разрешение на Висшия съд и позволява на съда да блокира изпълнението, ако решението противоречи на ирландския конституционен ред („Уилям Фрай“). Делото на Бойлан твърди, че тази поправка пак не дава достатъчен контрол на ирландските съдилища. През октомври ще стане ясно дали това е така.

Същият спор в цяла Европа

Ирландия не е единствената държава, която бави процеса. Белгийският регион Валония блокира СЕТА през 2016 г.; регионалните парламенти дадоха одобрение едва през юни 2026 г. (Парламент на Федерация Валония-Брюксел). Във Франция долната камара прие ратификацията, но Сенатът я отхвърли („Ви пюблик“). В Нидерландия законопроектът мина през едната камара, но към юни 2026 г. още се движеше през Сената (Ерсте камер).

Моделът се повтаря в различни политически системи. Тарифите и отварянето на пазарите срещат ограничена съпротива. Правата на инвеститорите срещат много по-силен отпор.

Френски земеделски организации се опасяват от ценови натиск от канадско говеждо, произведено при различни стандарти (Фондация „Робер Шуман“). Германски екологични организации твърдят, че договорният съд може да се използва за оспорване на екологични регулации („Умвелтинститут“). Това са очаквани рискове, не доказани загуби, но политическата им тежест е достатъчна, за да блокира ратификацията.

Изслушването в Дъблин ще реши дали законодателната поправка на Ирландия изпълнява изискването на Върховния съд. Ако отговорът е отрицателен, Брюксел ще се сблъска с въпрос, който излиза далеч извън отношенията с Канада: може ли ЕС да продължи да включва инвестиционни съдилища в търговски споразумения, когато националните конституции ги отхвърлят?