Shell чака решение за 45% емисии

На 22 май нидерландският Върховен съд изслуша устните аргументи по делото „Милиюдефенси срещу Шел“. То може да определи дали съдии в Европа изобщо могат да задължат компания да намали въглеродните си емисии с конкретен процент. Съдилища в пет европейски юрисдикции вече независимо едно от друго потвърдиха, че компаниите за изкопаеми горива имат правно задължение да реагират на климатичните промени. Нито едно обаче не е превърнало това задължение в обвързваща числова цел.

Заповедта, от която започна всичко

През 2021 г. районният съд в Хага нареди на Шел да намали световните си емисии на въглероден диоксид, включително косвените емисии от клиентите, които изгарят горивата ѝ, с 45 % до 2030 г. Решението се опря на неписаното задължение за грижа в нидерландското гражданско право, уредено в чл. 6:162 от Гражданския кодекс. Дотогава никой съд не беше налагал конкретна климатична цел на корпорация.

През ноември 2024 г. апелативният съд отмени заповедта. Съдиите потвърдиха, че Шел има климатично задължение за грижа, но приеха, че няма научен консенсус как конкретен процент на намаление може да бъде вменен на една отделна компания. Според съда, ако само Шел бъде принудена да свие продажбите си, производството просто ще се премести към конкуренти. Хоге Раад, нидерландският Върховен съд, който проверява само дали по-долните инстанции са приложили правилно закона, трябва да излезе със становище до края на 2026 г. и с окончателно решение в началото на 2027 г..

Съдилищата в Европа признават задължението, но спират дотам

Нидерландската безизходица е част от по-широк модел. В Германия Висшият областен съд в Хам потвърди през май 2025 г., че енергийната компания Ер Ве Е по принцип може да носи отговорност за климатични вреди на хиляди километри разстояние, но отхвърли конкретния иск заради фактите по делото. Във Франция съдилищата ще се произнесат на 25 юни дали ТоталЕнержи трябва да съобрази производствената си стратегия с Парижкото споразумение по силата на френския закон от 2017 г. за дължима бдителност след процес, започнал през февруари 2026 г.. Съдилища в Италия и Швейцария също приеха, че могат да разглеждат корпоративни климатични дела (Лексион, Морган Луис), без да наложат конкретни заповеди.

Така съдилищата вече приемат, че компаниите имат климатично задължение, но не са готови да определят точна цел за емисиите.

Тези дела щяха да имат по-малка тежест, ако законодателството на ЕС даваше ясна рамка. Директивата за дължима грижа на предприятията във връзка с устойчивостта, приета през 2024 г. и замислена да задължи големите компании да адресират екологичните вреди във веригите си на доставки, беше силно отслабена през февруари 2026 г.. Задължителният план за климатичен преход отпадна. Правилата за гражданска отговорност бяха премахнати. Обхватът беше свит до компании с над 5 000 служители и 1,5 млрд. евро оборот, което покрива под 1 000 дружества в целия ЕС. След като директивата беше изпразнена от част от принудителните си механизми, прилагането на практика остава в ръцете на националните съдилища.

Какво прави Шел, докато води делата

Шел твърди, че приема климата сериозно и че съдилищата не бива да управляват корпоративната стратегия вместо мениджмънта. Разходите на компанията показват други приоритети. През 2024 г. Шел е похарчила около 12,7 млрд. долара за добив на нефт и газ, 2,5 млрд. долара за възобновяема енергия и е върнала 22,5 млрд. долара на акционерите; през февруари 2026 г. изпълнителният ѝ директор публично постави под въпрос ангажимента на компанията за нетни нулеви емисии до 2050 г..

Милиюдефенси, нидерландската организация от мрежата „Приятели на Земята“, не изчака Върховния съд и през април 2026 г. заведе ново дело, с което настоява Шел да спре инвестициите в нови нефтени и газови находища. Промяната в правната стратегия е показателна: вместо спор за проценти на емисиите, фокусът се измества към самите инвестиционни решения.

Какво следва

Решението по делото срещу ТоталЕнержи на 25 юни може да излезе преди нидерландския Върховен съд да се произнесе и да създаде първата обвързваща съдебна заповед, която свързва корпоративното производство с климатични цели. Институтът „Грантам“ към Лондонското училище по икономика отчете 226 нови климатични дела в света през 2024 г., като делът на корпоративните ответници расте. Във всички пет юрисдикции правното задължение за действие по климата вече съществува на хартия. Какво точно изисква то от една компания, все още не е определено нито от съд, нито от законодател.