Нидерландия търси баланс с Китай

Сьорд Сьордсма отиде в Пекин, за да свали напрежението, но без да изпуска по-трудния европейски въпрос. Нидерландия изпрати първата си министерска търговска мисия в Китай от 2018 г. насам, съобщи ЕФЕ чрез „Инфобае“, след като спорът около „Нексперия“ показа къде вече е концентриран китайският риск за Европа: в компонентите, без които заводите спират.

„Нексперия“ е нидерландски производител на чипове, собственост на китайската „Уингтех“, а частите му се използват в автомобили, индустриално оборудване и електроника, писа „Икономист“. Затова контролът върху компанията не е символен въпрос за знамето върху сградата. Ако Хага блокира прехвърлянето на производствени умения или решения към Китай, Пекин все още може да ограничи потока от части, от които европейските производители зависят.

Евтините части могат да излязат скъпо

Търговските данни показват силата на тази зависимост. „Дойче веле“ и Си Ен Би Си цитират данни за 2025 г., според които износът на ЕС към Китай е бил около 199,6 млрд. евро, а вносът от Китай — около 559,4 млрд. евро. Това оставя дефицит при стоките от близо 359,8 млрд. евро („Дойче веле“, Си Ен Би Си). Стоковият дефицит е разликата между това, което Европа продава, и това, което купува. Сам по себе си той не доказва нелоялна търговия, но показва колко европейски бизнес модели вече са вързани за китайски доставки.

Проблемът става по-остър, когато вносът е на батерии, чипове, магнити, стомана, соларно оборудване и машини. Евтиното китайско производство днес намалява разходите за европейските купувачи. Същевременно то отнема поръчки от европейските производители. Когато поръчките намаляват, заводите инвестират по-малко, разпределят постоянните си разходи за сгради и оборудване върху по-малко произведени единици и стават по-скъпи точно когато Европа иска да увеличи капацитета им.

Затова нидерландската визита има значение отвъд по-спокойния двустранен тон. Нидерландия има нужда от отворена търговия, защото пристанищата, логистиката и високотехнологичните доставчици са в центъра на икономическия ѝ модел. Брюксел обаче има нужда от натиск, който може реално да използва: мита, тоест данъци върху вноса, и разследвания за субсидии — държавна подкрепа, която позволява на фирмите да продават под разходите на конкурентите си.

Същото спокойствие помага и вреди

Германия показва защо по-спокойните отношения все още имат стойност. Нейните автомобилни и машиностроителни компании използват Китай едновременно като пазар и като източник на части и материали, докато китайските фирми вече им се конкурират при електромобилите, батериите и индустриалното оборудване. Продажбите на „Порше“ в Китай са спаднали с 28 % през 2024 г., съобщи „Аутомобил продукцион“, а „Ройтерс“ и „МаркетСкрийНър“ цитираха финансиран от ЕС доклад за чиповете, според който Европа зависи от Китай за критични материали и от САЩ за ключови технологии („МаркетСкрийНър“).

Германската индустрия печели, когато частите продължават да се движат. Тя губи, ако евтиният внос постепенно прави европейските заводи, доставчици и умения по-малко жизнеспособни. Спокойствието подпомага сегашния бизнес модел, но може и да отложи работата по намаляване на зависимостта.

Полша показва натиска върху производителите още по-ясно. „Жечпосполита“, позовавайки се на Главната статистическа служба, съобщи за износ към Китай от 13,2 млрд. злоти през 2025 г. и внос от Китай за 232,4 млрд. злоти. „Бизнес инсайдър“, цитирайки Евростат, изчисли отрицателното салдо на Полша с Китай през първото тримесечие на 2026 г. на 8 млрд. евро, или около 3,75 % от тримесечния БВП — произведената стойност в икономиката за този период („Жечпосполита“, „Бизнес инсайдър“). Евтините китайски суровини и компоненти могат да държат ниски разходите за заводите в Полша, Чехия или Словакия. Евтините готови стоки обаче могат да изтласкат местните производители на части, домакински уреди, стомана и батерии.

Европа още иска китайската скорост

Испания обяснява защо Европа не може просто да затвори вратата. Проектът на „Гоушън“ за завод за батерии във Валядолид е получил 138,2 млн. евро от испанската програма ПЕРТЕ ВЕК, а твърденията за около 950 млн. евро инвестиции и начало на работа през 2027 г. засега остават проектни намерения, съобщиха „Ел Паис“ и „Кастиля и Леон економика“. Китайските инвестиции изглеждат привлекателни, когато Европа иска бързо да изгради заводи за батерии. Рискът е Европа да приеме производството на своя територия, докато ключовите решения за химията, софтуера и доставките остават другаде.

Мисията на Сьордсма е полезна, ако купи време на Европа да договори къде китайските доставки са приемливи и къде контролът става опасен. Тя ще излезе скъпо, ако всяка уязвима столица започне да сключва собствена сделка: нидерландската логистика, германските автомобили, полските заводи, испанските батерии. Пекин няма нужда от формална търговска война, ако може да предлага спокойствие там, където Европа има нужда от части, инвестиции там, където ѝ трябват заводи, и натиск там, където едно правителство блокира сделка. Въпросът за Европа е дали временната тишина ще се превърне в обща преговорна сила, или зависимостта ще се разпадне на отделни договорки с Пекин.