Е3 подкрепя преговори, НБ8 въоръжава

В рамките на 48 часа Володимир Зеленски участва в две европейски срещи, които показаха различни пътища към края на войната. На 7 юни в Лондон Е3 (Франция, Германия и Великобритания, извън формалните структури на ЕС) подкрепи предложението му за преки разговори с Москва (Елисейски дворец, Юромайдан прес). Два дни по-късно в Талин НБ8 (неформалният скандинавско-балтийски блок от осем държави, от Исландия до Литва) подписа със същия Зеленски споразумения за съвместно производство на дронове и обеща „необратим път“ към членство в НАТО (канцелария на датския премиер). Едната група търси канал към Москва. Другата иска Украйна да бъде въоръжена, докато Русия бъде принудена да отстъпи.

Дипломатическият залог

Общата декларация на Е3 постави пет условия за преговори. Сред тях са запазване на сегашната фронтова линия, разполагане на международни мироопазващи сили в Украйна и замразяване на руските активи, докато не бъдат платени репарации. Макрон прокарва тази рамка от месеци: според него европейците трябва да водят мирния процес, а не да го оставят на Вашингтон. „Това е архитектура на мир и сигурност за европейците, предвид географията“, каза той пред репортери („Льо Фигаро“). Берлин подкрепя подхода по-предпазливо, като изчислява, че Русия е „в позиция на слабост“ след месеци украински удари с дронове по нейната инфраструктура („Франкфуртер алгемайне цайтунг“).

Путин обаче отхвърли отвореното писмо на Зеленски от 31 май. Е3 има рамка, но няма събеседник.

Военният отговор

В Талин НБ8 не спомена диалог с Москва. Общата декларация ангажира всичките девет подписали страни със съвместно отбранително-индустриално производство и призова до юли да бъдат отворени всичките шест преговорни клъстера за присъединяване към ЕС, тоест групи от глави от европейското право, които страната кандидат трябва да приеме.

Последваха конкретни сделки. Латвия подписа с Украйна споразумение за трансфер на дронови технологии. Норвегия обеща около 110 млн. евро за морски дронове по програмата „Нансен“ (норвежкото правителство). Финландия потвърди рамка за съвместно производство, която включва дронове, технологичен обмен и разполагане на украински военни специалисти на финландска територия (Ем Ти Ви Уутисет). В тази схема Украйна вече не е само получател на помощ. Тя е технологичен партньор с боен опит в дроновете, който НБ8 иска да купи.

Празният стол на Полша

Полша, най-големият съсед на Украйна и основният логистичен хъб, остана извън двете срещи. Премиерът Туск заяви, че „никакви договорености, в които Полша не участва, няма да бъдат уважавани от нас“, и предложи Е3 да бъде разширена до „Е5“ с Полша и Италия („Вядомошчи ВП“).

Изключването на Варшава се свежда до военна логика. Полша отказа да разположи войски в Украйна, а мироопазваща мисия е едно от петте условия на Е3. Бивш полски посланик го формулира директно: „В момента, в който Полша заяви, че няма да изпраща войници, шансовете ѝ да се присъедини паднаха до нула“ („Онет“). Цената за участие в европейската архитектура на мира е готовност да се изпратят сили на терен.

Пътищата към Анкара

Двете линии се срещат на срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли. Декларацията на НБ8 призовава съюзниците там да поемат ангажименти за противовъздушна отбрана. Е3 обещава допълнителна координация. Дали двете европейски стратегии ще се подсилят или ще се неутрализират зависи от нещо, което нито една от срещите не произведе: сигнал от Путин, че вижда дипломатическия канал като нещо повече от европейски шум в празното пространство, оставено от завоя на Вашингтон към Близкия изток.

Зеленски изглеждаше спокоен и на двете маси. В Анкара европейските столици ще трябва да изберат коя линия води.