Е5 се разминава за ударите надалеч

Естонският външен министър нарича падането на отделни украински дронове на територия на НАТО „цена, която си струва да се плати“ (Цайт). Италианският му колега казва, че оръжията, които Рим изпраща на Украйна, „никога“ не трябва да се използват извън украинска територия (Ройтерс). Между тези две позиции най-големите военни сили в Европа изграждат нови ударни способности за Украйна, без да са се разбрали кой поема риска, когато такива удари доведат до инциденти отвъд границите на НАТО.

Един дрон е свален. Други не са.

На 8 юни френски изтребители от въздушната мисия на НАТО в Балтика — ротационен патрул, защото балтийските държави нямат достатъчно собствени бойни самолети — свалиха дрон, навлязъл във въздушното пространство на Латвия край Резекне, близо до руската граница (ЛРТ, НАТО). При по-ранни случаи над Полша и Румъния пилотите са следили дронове, но не са откривали огън, защото рискът от падащи отломки е бил оценен като твърде висок или заплахата не е била достатъчно ясна. Общата доктрина, която да им казва как да действат, липсва.

Жителите на латвийския регион Латгале и общностите в Източна Полша не участват в тези решения. Те не виждат и правилата, по които един пилот решава кога да стреля. Тъкмо тази разлика между това, което алиансът може да направи, и това, което е готов публично да обясни, стои в центъра на по-трудния спор между пет столици.

Две седмици след свалянето на дрона над Латвия групата Е5 се събра в Берлин. Е5 включва петте най-големи европейски военни разходчици: Франция, Германия, Великобритания, Италия и Полша. Те обещаха да ускорят изграждането на „дълбоки способности за прецизни удари“ за Украйна (Елисейски дворец, федералното правителство на Германия). На практика това означава оръжия с по-голям обсег. В декларацията обаче няма отговор кой управлява риска, когато тези оръжия предизвикат инциденти на територията на алианса.

Пет столици, пет червени линии

Естония е в единия край на спектъра. Външният министър Маргус Цахкна твърди, че е приемливо украински дронове понякога да падат на съюзническа територия, ако ударите унищожават руски рафинерии и военни бази. Никое друго правителство в НАТО не е казвало това публично.

Латвия също смята, че Украйна има нужда от далекобойна ударна мощ, но отговаря с техника, а не с политическо приемане на страничния риск. Рига разполага допълнителни радари и батареи за противовъздушна отбрана близо до руската граница (НАТО). Повече капацитет за прехващане, не повече търпимост към заблудени дронове.

Полша подкрепя военния ефект. Украинските кампании с дронове са принудили Русия да изтегля системи за противовъздушна отбрана от фронта, за да пази рафинерии в тила (Жечпосполита). Но премиерът Доналд Туск поставя граница: договорености за сигурност, които изключват Полша, няма да обвързват Полша (гов.пл).

Германия засилва отбраната по източната граница на НАТО, включително с постоянна бригада в Литва, но избягва всяка формулировка, която би подсказала германско участие в решения за цели на руска територия (федералното правителство на Германия).

Италия очертава най-твърдата западноевропейска линия. Външният министър Антонио Таяни заявява, че НАТО трябва да избягва всяко впечатление, че влиза във войната (Ройтерс).

Правомощието, което никой не поема

Самият договор на НАТО не дава отговор на основния въпрос. Член 5 — клаузата за колективна отбрана, според която съюзниците третират нападение срещу един като нападение срещу всички — се задейства само когато държавите членки колективно преценят, че е извършено „въоръжено нападение“. Член 4 позволява консултации, когато една държава се чувства застрашена. Заблуден дрон, чийто произход често е неясен в първите часове, не попада автоматично в нито една от двете категории (Северноатлантически договор). Затова правилата за ангажиране — заповедите, които казват на пилота кога да стреля — остават национални, а не общи за алианса.

Франция сваля дрон над Латвия. Румъния следи друг и не стреля. Полша наблюдава и предупреждава. Всяка реакция има логика в собствения си контекст. Взети заедно, те показват на Москва, че източната граница на НАТО реагира различно на един и същ тип инцидент.

Лидерите от Е5 се ангажираха с оръжия с по-голям обсег. Никой не се ангажира да поеме политическата отговорност за риска, когато тези оръжия доведат до инциденти на съюзническа територия. Засега цената се понася най-вече от хората, които живеят най-близо до източната граница на НАТО — без техните правителства да са я признали публично, още по-малко да са я подложили на гласуване.