ЕЦБ готви 2.25% след субсидиите

Базисната инфлация в еврозоната, която изключва волатилните цени на храните и енергията, спадна до 2,2 % през април. Договорените заплати се забавиха от 3,0 % до 2,6 % (тракер на заплатите на ЕЦБ). Въпреки това Европейската централна банка се готви да повиши лихвените проценти. На 11 юни Управителният съвет се очаква да вдигне депозитната лихва, основния ориентир за цената на кредитирането в еврозоната, от 2,00 % на 2,25 % (ЕЦБ). Пазарите оценяват вероятността за такъв ход на 80-91 % (Юронюз).

Общата инфлация изглежда по-тревожно. В Италия тя се ускори до 3,2 % през май (ИСТАТ), а в Испания остана на същото равнище (ИНЕ). Причината обаче е по-скоро в Ормузкия проток, отколкото в европейските магазини. Затвореният от началото на март проток задържа сорта Брент близо до 109 долара за барел. Самата ЕЦБ изчислява, че енергийният шок добавя около един процентен пункт към общата инфлация (ЕЦБ). Без този ефект еврозоната е близо до собствената цел на банката от 2 %.

Лихвите не отварят морски маршрути

По-високите лихви охлаждат потреблението, защото оскъпяват заемите. Това работи, когато проблемът е прекомерно търсене. Сега проблемът е ограничено предлагане на петрол. Нито едно лихвено увеличение не може да добие суров петрол, да пренасочи танкери или да премахне премиите за военен риск от 13-16 долара на барел, които се задържат с месеци дори след прекратяване на огъня.

Логиката на ЕЦБ е превантивна: да спре пренасянето на енергийните разходи в заплатите, преди процесът да започне да се самоподдържа. Членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел нарече повишение през юни „необходимо“ дори ако конфликтът в Близкия изток приключи бързо (Блумбърг). Но инфлацията при услугите, компонентът, който най-силно реагира на вътрешните заплати, спадна от 3,3 % до 3,0 % през април (Евростат). Заплатите се забавят. Спиралата, от която ЕЦБ се страхува, още не е започнала.

Двойният натиск през юни

Лихвеното увеличение идва заедно с фискално затягане, което правителствата не са координирали помежду си. В Испания ДДС върху електроенергията, стандартният данък върху потреблението в ЕС, се върна от 10 % на 21 % на 1 юни и добавя 10-20 евро на месец към сметките на домакинствата (Ендеса). В Италия намалението на акциза върху горивата изтича на 6 юни. В Германия отстъпката от данъка върху горивата, известна като „Танкработ“, приключва на 30 юни и добавя около 17 цента на литър на колонката (ВиВо). Домакинствата в три от най-големите икономики в еврозоната ще посрещнат по-високи енергийни сметки и по-скъпи заеми в един и същ месец.

Ипотеките правят ефекта непосредствен. Португалските собственици на жилища са изправени пред увеличения до 60 евро на месец при стандартен заем от 150 000 евро (ЕКО). Испанските кредитополучатели с плаваща лихва ще плащат около 65 евро повече (Келисто). В Италия притежателите на кредити с плаваща лихва ще видят сходни увеличения от 60-70 евро (Телеборса).

Германия показва колко трудно е една обща парична политика да пасне на различни икономики. Общата инфлация там е едва 0,6 %, но икономиката е в най-дългата си рецесия досега. Съветът на икономическите експерти намали прогнозата си за растежа през 2026 г. до 0,5 % (ВиВо). Германия получава парично затягане, насочено към Италия и Испания, където цените растат повече от пет пъти по-бързо.

Въпросът от 2011 г.

ЕЦБ вече е била в подобна ситуация. През 2011 г. президентът Жан-Клод Трише вдигна лихвите два пъти заради инфлация, движена от суровините. Дълговата криза в еврозоната се задълбочи. Наследникът му отмени и двете повишения в рамките на няколко месеца (Пичбук). Днес спредът по италианския държавен дълг, тоест разликата между цената, на която Италия и Германия заемат средства, е 75 базисни пункта, или 0,75 процентни пункта (Борса Италиана). Засега това е управляемо. Но БНП Париба прогнозира три увеличения с общо 0,75 пункта до септември, което би вдигнало депозитната лихва до 2,75 % (Еф Екс Стрийт).

Защитният инструмент на ЕЦБ срещу фрагментация, ТПИ, съкратено от Инструмент за защита на трансмисията, беше създаден през 2022 г., за да позволява покупки на облигации на държави под хаотичен пазарен натиск, но досега не е бил активиран (ЕЦБ). Три поредни лихвени увеличения на фона на германска рецесия биха били много рисков начин да се провери дали той работи.