ЕЦБ качи депозитната лихва до 2.25%

ЕЦБ оскъпява парите в еврозоната в момент, когато енергийният шок вече се пренася към по-широк кръг цени. На 11 юни централната банка повиши депозитната лихва — доходността, която банките получават върху средствата си в ЕЦБ — до 2,25 %, заедно с другите си основни лихви. Решението влиза в сила на 17 юни и е първото повишение от 2023 г. насам, според решението на ЕЦБ и ипотечния анализ на „Идеалиста“. По-високите лихви не могат да създадат енергийно предлагане. Те могат само да ограничат риска по-скъпата енергия да се превърне в трайно по-високи цени навсякъде.

Предварителната оценка на Евростат вече беше показала инфлация от 3,2 % в еврозоната през май, а базисната инфлация — показателят без волатилните цени на енергията и храните — беше 2,5 %. Това беше сигналът, че натискът вече не е само при горивата. В юнските прогнози на Евросистемата експертите на ЕЦБ очакват инфлация от 3,0 % през 2026 г. и 2,3 % през 2027 г., като енергийната инфлация ще достигне връх по-късно тази година.

Една лихва, различни канали

Решението първо минава през банковата система. Банките получават повече за парите, които държат в ЕЦБ, плащат повече за финансиране от централната банка и преоценяват кредитите около Юрибор — референтната лихва, използвана в много договори с плаваща лихва. Оттам ефектът стига до ипотеките, фирмените кредити, доходността по облигациите и, по-бавно, до депозитните лихви за спестителите.

Финансовите пазари вече бяха включили по-строга парична политика в цените. През април данните на ЕЦБ за банковите лихви показваха 3,62 % при новите корпоративни кредити и 3,44 % при новите жилищни заеми. Юнското повишение добавя още един пласт към вече поскъпналото финансиране.

Но Европа не получава една и съща лихва по един и същ начин. В Португалия и Испания повече домакинства имат ипотеки с променлива лихва, така че ударът идва, когато заемите се преизчислят спрямо Юрибор. В Германия по-дългите фиксирани ипотеки защитават много съществуващи кредитополучатели, но новите купувачи и строителното финансиране пак срещат по-висока цена на парите.

Дания е извън еврозоната, но не е извън обсега на ЕЦБ. Режимът на фиксиран валутен курс означава, че датската централна банка обикновено следва ходовете на ЕЦБ, за да защити връзката на кроната с еврото. След решението на ЕЦБ датските медии съобщиха за повишение с 0,25 процентни пункта до 1,85 %, цитирано от „Девдискурс“.

Кредитополучателите усещат първи

Първите губещи са домакинствата и фирмите, чиито дългове се преоценяват бързо. В Ирландия РТЕ съобщи, че повишение на ЕЦБ с 0,25 процентни пункта би засегнало около 110 000 клиенти с ипотеки, пряко обвързани с референтната лихва, и би добавило около 37 евро месечно към заем от 300 000 евро за 25 години. При този тип ипотека сметката се променя почти веднага.

Португалия показва същия механизъм. В анализа на „Жорнал Економико“ върху симулацията на ДЕКО месечната вноска по примерна ипотека от 150 000 евро се повишава от 676,58 евро до 697,74 евро. В Испания „ХелпМайКеш“ изчислява, че ипотека от 150 000 евро би поскъпнала с около 58 евро месечно.

Новите купувачи усещат натиска още преди подписването. Лихвеният справочник на „ХелпМайКеш“ поставя средните оферти за фиксирани ипотеки около 2,85 %, а анализът на жилищния пазар на „Идеалиста“ посочва, че много субсидирани фиксирани оферти вече са над 3 %. Там решението на централната банка се превръща в по-малко жилище, отложена покупка или отказ от покупка.

При фирмите аритметиката е същата, макар да получава по-малко внимание. Кредитите с плаваща лихва, овърдрафтите и линиите за оборотен капитал се преизчисляват по-бързо от дългосрочния фиксиран дълг. Малките компании усещат това по-силно, защото имат по-тънки парични резерви и по-ограничен достъп до облигационните пазари.

Банките са от другата страна на сделката. По-високите лихви могат да увеличат приходите от кредити, преди банките изцяло да повишат депозитните лихви за спестителите. Германски пазарни данни показват, че през април маржовете по строителните кредити спрямо пфандбрифе — обезпечен облигационен бенчмарк за финансиране — са се разширили с 2 до 12 базисни пункта, като един базисен пункт е 0,01 процентни пункта.

Един инструмент, много икономики

ЕЦБ повишава лихвите в слаба икономика, за да се бори с шок в предлагането, който не контролира. В собственото си изявление за паричната политика банката прогнозира реален растеж на БВП — тоест растеж след отчитане на инфлацията — от едва 0,8 % през 2026 г. Това не е прегрял подем, който просто трябва да бъде охладен.

Следващите доказателства ще дойдат от преизчисляването на ипотеките в Португалия, Испания и Ирландия, от цените на новите кредити в Германия, от депозитните лихви и от реакцията на Дания. Една лихва на ЕЦБ вече преминава през много различни национални баланси. Икономическият въпрос е дали този единствен инструмент ще забави инфлацията, преди да нанесе по-голяма щета на кредитополучателите, които вече са най-близо до ръба.