ЕЦБ свива приходите от руските активи

Еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза пред финансовите министри на 5 юни в Рига, че Европа трябва да премине „отвъд извънредните печалби“ от замразените руски активи, за да продължи да финансира Украйна (Киев Индипендънт). Това е най-ясното признание досега, че финансовият модел на ЕС за подкрепа на Киев има срок на годност: когато ЕЦБ понижава лихвите, приходите от замразените руски пари намаляват почти автоматично.

Как работят парите и защо намаляват

Около 200 млрд. евро руски резерви на централната банка са замразени в „Юроклиър“ — белгийската клирингова къща, през която се уреждат трансгранични сделки с ценни книжа (Юроклиър, агенция Белга). Парите юридически все още са руска собственост. ЕС не посяга на главницата, а използва лихвите, които тези активи носят — т.нар. извънредни печалби — и насочва около 90 % от тях към Украйна (Европейски парламент).

Слабостта на схемата е чисто аритметична. „Юроклиър“ реинвестира замразените средства в краткосрочни инструменти, чиято доходност следва отблизо депозитната лихва на ЕЦБ. При всяко понижение с 25 базисни пункта, тоест с четвърт процентен пункт, годишният приход от извънредните печалби намалява с около 485 млн. евро. При високи лихви потокът беше щедър. При падащи лихви той се стеснява механично, независимо от политическата воля.

Базисната инфлация в еврозоната се понижава към 2,2 %, което засилва натиска върху ЕЦБ да продължи с облекчаването. Целият модел беше изграден върху допускането, че лихвите ще останат високи. Това допускане изглежда все по-несигурно.

Два заема, две различни гаранции

През 2024 г. Г-7 договори заем от 50 млрд. долара за Украйна по механизма за ускорено използване на извънредните приходи. Идеята беше той да се изплаща с бъдещите печалби от замразените активи (изявление на лидерите на Г-7). Ако тези приходи продължат да намаляват, всяко ново понижение на лихвите прави изплащането по-трудно.

По-големият риск е другаде. Отделен заем на ЕС за 90 млрд. евро, финализиран през април 2026 г., покрива отбранителна и макрофинансова подкрепа за Украйна (Съвет на ЕС). Той не е обезпечен с извънредните приходи, а с бюджета на ЕС. Ако Русия никога не плати репарации и замразената главница остане недокосната, сметката остава за европейските данъкоплатци. Именно тази врата се опитва да отвори Домбровскис.

Белгийският конфликт на интереси за 1,7 млрд. евро

Белгия облага извънредните приходи на „Юроклиър“ с 30 % корпоративен данък и прибира около 1,7 млрд. евро годишно в бюджета си. Така страната едновременно пази замразените руски резерви и е сред най-големите им финансови бенефициенти.

Белгийският премиер Барт де Вевер неколкократно отказа да обсъжда конфискация на главницата с аргумента, че „Европа не е във война с Русия“ и че подобен ход би бил равнозначен на акт на война. Германският канцлер Фридрих Мерц отмени пътуване до Норвегия миналата седмица, за да вечеря насаме с Де Вевер и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в опит да отпуши блокажа. Сделка нямаше. Решението беше отложено за 18 декември.

Нидерландия води противоположния лагер. Финансовият министър Елко Хейнен предложи през май до 210 млрд. евро замразени активи да бъдат използвани за Украйна, като представи това като по-добър вариант от нов общ дълг на ЕС (УНН). Нидерландският аргумент е директен: да плати Русия, а не европейските данъкоплатци.

Какво не е правила нито една държава

Нито една западна държава не е конфискувала суверенни резерви на централна банка без мандат от Съвета за сигурност на ООН, който Русия би блокирала с вето (Служба на Европейския парламент за парламентарни изследвания). Сегашното замразяване може да бъде защитено юридически като временна и обратима мярка. Изземването на главницата би било постоянно и без прецедент.

Русия вече води съдебна битка. Централната ѝ банка заведе дело пред Общия съд на ЕС в Люксембург през февруари 2026 г., с което оспорва безсрочното замразяване (Кортхаус нюз). Отделно девет руски инвеститори са изпратили арбитражни уведомления срещу Белгия по никога непрекратения инвестиционен договор между СССР и Белгия от 1989 г. (Льо Монд).

По-широкият риск е системен. Ако Европа изземе руските резерви, централните банки в Китай, страните от Персийския залив и други държави може да започнат да се питат дали активите им в евро са наистина сигурни. Лидерите на ЕС се събират отново на 18 декември. Дотогава всеки месец с по-ниски лихви ще прави запазването на сегашното положение малко по-скъпо.