ЕЦБ към 2,25 %, субсидиите свършват

Три правителства в еврозоната свиват подкрепата за цените на енергията точно когато Европейската централна банка, която определя лихвите за страните с евро, се готви да оскъпи кредитирането. Няма европейски механизъм, който да координира тези едновременни изходи от кризисните мерки.

В Испания ДДС върху електроенергията за домакинствата се върна от 10 % на 21 % от 1 юни („СпейнИнглиш“). Италия намали наполовина отстъпката от данъка върху дизела на 22 май и ще я премахне напълно до 6 юни („Ил Соле 24 Оре“). В Германия отстъпката от данъка върху горивата изтича на 30 юни, а Социалдемократическата партия се противопоставя на удължаването ѝ („Ханделсблат“). На 11 юни ЕЦБ почти сигурно ще повиши депозитната си лихва от 2,00 % на 2,25 %, като пазарите оценяват вероятността за такъв ход на 77 % („Полимаркет“). Всяка държава действа според вътрешната си политическа логика. ЕЦБ действа според собствената си инфлационна логика. Ефектът обаче се стоварва върху едни и същи домакинства по едно и също време.

Повишение, изградено върху прогноза

Аргументът на ЕЦБ стъпва върху риска от „вторични ефекти“: възможността скъпата енергия да се пренесе в заплатите и в по-широк кръг цени, превръщайки временния шок в по-упорита инфлация. Общата инфлация достигна 3,0 % през април спрямо 2,6 % през март, движена от поскъпване на енергията с 10,9 % на годишна база (Евростат).

Данните под повърхността сочат в друга посока. Базисната инфлация, която изключва енергията и храните, спадна до 2,2 % от 2,3 % месец по-рано (Евростат). Договорените заплати растат с 2,6 %, след 3,0 % през 2025 г. (Икономически бюлетин на ЕЦБ). Спиралата между заплати и цени, от която ЕЦБ се опасява, още не е започнала.

Изабел Шнабел, най-гласовитият защитник на по-строга политика в ЕЦБ, беше директна: „Пренебрегването вече не е вариант“, като добави, че лихвите трябва да се повишат дори ако бъде постигнато мирно споразумение с Иран („Блумбърг“, Ар Ти И). ЕЦБ се опитва да спре разширяването на инфлацията преди то да е започнало, като се опира повече на проучвания за инфлационните очаквания, отколкото на вече видими доказателства.

Капанът на субсидиите

Кристин Лагард каза на правителствата, че енергийната им подкрепа трябва да бъде „временна, целева и съобразена с конкретните нужди“ (пресконференция на ЕЦБ). Според нея широките отстъпки за горивата поддържат търсенето и принуждават ЕЦБ да затяга политиката по-силно. Когато правителствата се съобразят и изтеглят подкрепата, последвалото поскъпване вдига измерената инфлация и дава на ЕЦБ нов аргумент за по-високи лихви.

Италия показва добре този капан. Дизелът премина 2 евро за литър, след като намалението на акциза беше съкратено наполовина („Телеборса“). Финансовият министър Джанкарло Джорджети нарече двуседмичното удължаване „временна мярка“. В Испания връщането на ДДС добавя около 8–10 евро месечно към типична сметка за електроенергия („Дъ Спаниш Ай“). Тези увеличения ще влязат в данните за инфлацията през юни и юли и ще потвърдят позицията на ястребите със задна дата.

Една лихва, двайсет жилищни пазара

Повишението ще удари най-силно Южна Европа. В Испания, Португалия, Италия и Гърция повечето съществуващи ипотеки са с плаваща лихва, обвързана с Юрибор — междубанковата лихва, която следва политиката на ЕЦБ. Юрибор се повиши до 2,82 % през май спрямо 2,08 % година по-рано (ЕФЕ). Испанско домакинство с ипотека от 150 000 евро с плаваща лихва, която се преизчислява този месец, ще плаща приблизително 60 евро повече на месец („Ранкия“).

Германия е до голяма степен защитена. Повечето германски ипотеки фиксират лихвата за 10–15 години. Едно и също решение на ЕЦБ притиска семейство в Мадрид, но почти не се усеща в Мюнхен. Страните, които губят енергийните субсидии, са и най-изложени на поскъпването на ипотечния кредит. Така юнският удар се концентрира върху домакинствата в Южна Европа, докато северът остава сравнително незасегнат.

Данните на Евростат за инфлацията през май, които излизат на 2 юни, ще бъдат последното число преди решението на ЕЦБ. Ако базисната инфлация остане на или под 2,2 %, Управителният съвет ще повишава лихвите заради прогнозирани вторични ефекти, а не заради доказателство, че те вече са започнали. Филип Лейн, главният икономист на ЕЦБ, призна, че „най-благоприятният сценарий“ за временен енергиен скок става „по-малко вероятен“ (реч на ЕЦБ). Ако ЕЦБ сгреши, тя ще е затегнала политиката в забавяща се икономика заради проблем, който вече е започвал да отшумява.