ЕЦБ атакува блокадата за Комерцбанк

Заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос каза на Германия това, което много европейски правителства предпочитат да премълчат. В интервю за „Файненшъл таймс“ той заяви, че е „много трудно правителствата да твърдят, че подкрепят Съюза за спестявания и инвестиции, а след това да казват: не, против сме тази конкретна сделка“. Сделката е опитът на УниКредит да придобие Комерцбанк. Правителството е германското. Една от водещите институции на ЕС публично обвинява най-голямата държава членка, че защитава единния пазар на думи, но не и когато той стигне до собствената ѝ банкова система.

УниКредит вече контролира 38,87 % от Комерцбанк чрез комбинация от преки акции, суапове и деривати („Кориере дела сера“, „Ад хок нюз“). На 18 май управителният съвет на Комерцбанк отхвърли предложението за замяна изцяло в акции, като го определи като твърде ниско и недостатъчно ясно. Германското правителство, което държи 12 % блокиращ дял, търси инструмент, с който да спре сделката. Предложението остава отворено до 16 юни.

Сблъсъкът показва структурния дефект в европейската банкова интеграция. Всяка столица я подкрепя по принцип. На практика почти всяка намира причина да каже: не тук.

Берлин не намира правен лост

Германия няма правомощие просто да блокира сделката. ЕЦБ, Европейската централна банка, която пряко надзирава банките в еврозоната, пое тази функция от националните регулатори през 2014 г. Германските антимонополни органи са последното формално препятствие, но сливането не изглежда очевидно нарушение на праговете за конкуренция.

Правителството е обсъждало покупка на по-голям дял чрез държавната банка за развитие Ке Еф Ве на цена около 5 млрд. евро. Финансовото министерство отрече такъв план. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ настоя канцлерът Фридрих Мерц да използва закона за контрол върху чуждестранните инвестиции и да обяви Комерцбанк за стратегическа инфраструктура. Този път е конституционно уязвим и почти сигурно би довел до правна реакция от ЕС. Испания вече е изправена пред процедура за нарушение, след като Мадрид наложи ограничения върху вътрешното сливане между ББВА и Сабадел („Ейинвест“).

Кой губи работата си

Комерцбанк обслужва около 24 000 групи корпоративни клиенти и обработва 30 % от германската външна търговия. Синдикатът „Фер.ди“ изчислява, че до 15 000 работни места може да бъдат съкратени, основно във Франкфурт и Мюнхен. Според работническия съвет броят може да стигне 23 000. УниКредит не е поемала публични ангажименти за заетостта.

Има и предишен пример. Когато УниКредит купи ХипоФерайнсбанк през 2005 г., тя съкрати около 9 000 работни места, но запази марката и продължи кредитирането на малки и средни компании чрез самостоятелно германско звено. Опасенията, че групата ще се изтегли от местния бизнес, не се сбъднаха. Комерцбанк обаче е много по-дълбоко вписана в икономическата инфраструктура на Германия. Затова и съпротивата на синдикатите този път е по-силна.

Извън Германия сделката стига и до Полша, където Комерцбанк притежава 69,1 % от мБанк, петата по големина банка в страната („Пулс бизнесу“). УниКредит вече работи на този пазар. Регулаторите ще трябва да оценят каква концентрация би се получила.

Всяка столица пази своето

В Европа всяка държава защитава собствените си банки, докато говори за отворен пазар. Франция наскоро засили правомощията на своя регулатор да блокира банкови сливания и придобивания, докато едновременно подкрепя европейски съюз на капиталовите пазари. „Монд“ нарича целия проект за интеграция „арлезианката“ на Европа — все обещаван, но никога довършен.

Цената на тази разпокъсаност може да се измери. Двадесет и петте най-големи банки в Европа заедно струват приблизително колкото четирите най-големи банки в САЩ. ЕЦБ оценява, че зеленият преход изисква 1,2 трлн. евро финансиране годишно до 2030 г. Нито една европейска банка, ограничена основно до домашния си пазар, не може да поеме такъв мащаб. Както каза председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис: „Нужни са ни европейски шампиони, а не национални шампиони.“

Институционалните фондове ще решат до 16 юни дали да приемат предложението за своите акции. Сигналът, който Германия изпраща сега, ще определи дали следващата трансгранична банкова сделка в Европа изобщо ще бъде опитана.