Египетският дефицит спъва кипърския износ

Кипър одобри на 19 май разработването на морското газово находище „Кронос“ и така отключи проект, блокиран от 15 години около резервите му в Източното Средиземноморие. Планът предвижда първи продажби към Европа до 2028 г. през египетски терминали за втечняване. Проблемът е, че от 2024 г. Египет вече не е износител, а рекорден вносител на газ. Преди кипърският газ да стигне до европейските купувачи, може да се наложи първо да запълни египетския недостиг.

Сделката и маршрутът

Кипърското правителство одобри плана за разработване и основните условия по договора за продажба на газ от „Кронос“, който се намира в Блок 6 от изключителната икономическа зона на Кипър, тоест морската зона, в която крайбрежната държава има права върху ресурсите. „Кронос“ е част от група открития, сред които „Афродита“, „Зевс“ и „Калипсо“, с общо оценени ресурси от около 10 трилиона куб. фута, предназначени за износ („Политис“). Отделна оценка само за запасите на „Кронос“ не е публикувана.

Операторският консорциум, в който „Ени“ и „ТоталЕнерджис“ държат по 50 %, планира да прекара газа по тръба до морската инфраструктура на египетското находище „Зохр“, след което той да бъде втечняван в терминала „Дамиета“ и изпращан към Европа. Ако окончателната сделка бъде затворена през следващите седмици, първият добив може да започне в края на 2027 г. или през първата половина на 2028 г. („Сайпръс мейл“, „Прото тема“).

Кипър избра този маршрут, защото няма собствени инсталации за втечняване. Газопроводът „ИйстМед“, замислен като 1 900-километрова подводна връзка до Италия през Гърция, на практика беше оставен настрана, след като САЩ оттеглиха подкрепата си през 2022 г. Египет предложи вече изградена инфраструктура и близост. През февруари 2025 г. „Ени“ и „ТоталЕнерджис“ подписаха тристранно споразумение с Египет и Кипър, което формализира износния маршрут.

Египет е първи на опашката

Добивът на газ в Египет спадна от 70,4 млрд. куб. м през 2021 г. до 49,4 млрд. куб. м през 2024 г., тоест с една трета за три години. Част от причината е намаляващият добив от гигантското находище „Зохр“. Страната премина от износ на 7 млн. тона втечнен природен газ през 2022 г. към рекорден внос от 9,01 млн. тона през 2025 г..

Терминалът „Дамиета“, предвиден за кипърския газ, поднови работа през януари 2024 г., но до май отново беше спрян, защото Египет се нуждаеше от газа за вътрешния си пазар. Самият договор отразява това напрежение: според „Ал Манаса“ вътрешното търсене в Египет има приоритет, а на тримесечие може да се прави преглед, който да пренасочва газ от европейския износ. Ако дефицитът на Египет се запази, европейските купувачи може да чакат тримесечие след тримесечие за газ, който вече са договорили.

Оксфордският институт за енергийни изследвания озаглави анализа си от март 2025 г. „Кипърският добив нагоре по веригата ще помогне за стабилизиране на газовия баланс на Египет“, а не „ще снабдява Европа“. Един от най-авторитетните изследователски центрове в енергетиката рамкира сделката първо като мярка за стабилизиране на Египет и едва след това като източник на доставки за Европа.

Какво още липсва

ЕС е потребил около 332 млрд. куб. м газ през 2024 г.. При пълен капацитет „Кронос“ би могъл да доставя приблизително 6-8 млрд. куб. м годишно, под 2,5 % от това количество. На пазар, в който делът на руския тръбен газ спадна от около 40 % през 2021 г. до приблизително 6 % през 2025 г., всеки нов източник има значение в периферията. Полезно е, но не променя цялата картина.

Други газови проекти в Югоизточна Европа вървят по сходен график. Румънският „Нептун Дийп“ очаква първи газ през есента на 2027 г. с капацитет от 8 млрд. куб. м годишно. „Кронос“ обаче е единственият от тези проекти, чийто износен маршрут минава през държава, която може да задържи газа за себе си.

Сделката също още не е приключена. „Ени“ не е взела окончателно инвестиционно решение, тоест формалното одобрение за поемане на разходите. Подводният газопровод до Египет тепърва трябва да бъде построен, а търговските условия остават поверителни. Както отбеляза „Политис“, откритие не означава план за разработване, планът не означава инвестиционно решение, а инвестиционното решение не означава добив.

Находището „Афродита“, открито край Кипър през 2011 г., все още не произвежда газ и може да не започне преди 2031 г. На хартия „Кронос“ напредва по-бързо. Дали това ще се случи и на практика зависи от променлива, която Кипър не контролира: растящия апетит на Египет към собствения му газ.