Осем държави от Европейския съюз са притиснати от дългови тавани при 50 процента скок на енергийните цени

Цената на петрола е с 50 % по-висока спрямо февруари. Осем правителства в ЕС имат обвързващи тавани за разходите си. А правилата, които определят европейските бюджети, позволяват дерогация за отбрана, но не и за енергия. Кризата в Ормузкия проток показа точно тази празнина: Европа се беше подготвила за една извънредна ситуация, а беше ударена от друга.

Правителствата в ЕС са поели около 11 млрд. евро ангажименти за енергийна подкрепа, откакто Ормузкият проток беше затворен в края на февруари. За сравнение, по време на газовата криза след руската инвазия през 2022 г. сумата надхвърли 700 млрд. евро (Брьогел). Разликата не е само политически избор. Тя е правно ограничение, заложено във фискалната архитектура на ЕС.

Отбраната получава гъвкавост, енергията не

Миналата година 17 държави от ЕС активираха националната клауза за дерогация — разпоредба в реформирания Пакт за стабилност и растеж, т.е. фискалния правилник на ЕС, която позволява на правителствата да надхвърлят дефицитните ограничения за разходи за отбрана до 1,5 % от БВП годишно (Съвет на ЕС). Италианският премиер Джорджа Мелони поиска същата гъвкавост и за енергията. В писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 17 май тя настоя клаузата да обхване „извънредните мерки, необходими за справяне с енергийната криза“ (Ил Фато Куотидиано, Оупън онлайн).

Брюксел отказа. Говорителят на Комисията Олоф Гил заяви, че такава дерогация „не е сред разглежданите варианти“ (Оупън онлайн). Нидерландският министър на финансите беше по-директен: „Отговорът на шоковете не може да бъде повече дълг“ (Юрнюз). Юридически клаузата покрива само бюджетната категория „отбрана“. Разширяването ѝ към енергията би изисквало нов регламент, а т.нар. пестелив блок — Германия, Нидерландия и Австрия — има ефективно вето в преговорите в Съвета.

Кой може да харчи и кой не

Осем държави са в процедура при прекомерен дефицит — официалният механизъм на ЕС за страни с дефицит над 3 % от БВП. Франция, Италия, Белгия, Полша, Румъния, Словакия, Малта и Финландия са с обвързващи тавани на разходите (Съвет на ЕС). За Франция таванът позволява само 1,2 % номинален ръст на разходите през 2026 г., т.е. преди отчитане на инфлацията, при дефицит около 5 % от БВП (Льо Монд). Когато инфлацията е над 1,2 %, такъв таван означава реално съкращаване на разходите.

Затова европейският отговор е неравномерен. Франция отпуска 180 млн. евро месечно за отстъпки за горива, които са действително насочени: 50 евро фиксирано месечно плащане за шофьори с доход под 17 000 евро годишно, които пътуват поне 15 километра до работа (Льо Фигаро, Инфо.фр). Германия използва по-груб инструмент: намаление на акциза върху горивата със 17 цента до юни на цена 1,6 млрд. евро, като наблюдението показва, че през първите седмици само около 11 цента реално са стигнали до потребителите (Федерално правителство на Германия, Щерн). Италианското намаление на акциза върху горивата струва около 1 млрд. евро месечно, но изтича на 22 май и няма потвърдено удължаване (Аутоблог, Контропиано).

Испания, която не е в процедура при прекомерен дефицит, представлява почти половината от всички енергийни разходи в ЕС. Държавите под фискално наблюдение харчат най-малко, точно там, където потребителите може да имат най-голяма нужда от помощ.

Парите отиват при грешните домакинства

Френските целеви отстъпки са изключение. Над 72 % от мерките за енергийна подкрепа в ЕС са нецелеви — общи намаления на ДДС или акцизи, които дават еднаква полза на литър потребление (Брьогел). Понеже по-богатите домакинства шофират повече и потребяват повече енергия в абсолютни стойности, тези мерки прехвърлят повече евро към хора, които се нуждаят по-малко от тях. Оценката на ОИСР след кризата от 2022 г. потвърди модела: почти 80 % от подкрепата е достигнала до всички потребители, независимо от дохода.

Тежестта се концентрира в долната част на доходната скала. Най-бедните френски домакинства харчат до 12,7 % от бюджета си за гориво (Транспорт и околна среда). В ЕС селските домакинства без алтернатива в обществения транспорт отделят около 7 % от разходите си само за енергия (Съвместен изследователски център). В Нидерландия дизелът е поскъпнал с 58 % на годишна база, а МВФ понижи прогнозата си за растежа на страната от 1,2 % на 1,0 % (МВФ/Велингелихтекринген).

Управителят на Френската централна банка обобщи ограничението с пет думи: „Вече нямаме пари“ (Льо Фигаро). Европа изгради фискална гъвкавост за военни заплахи, а сега е изправена пред енергиен шок, за който правилата не са подготвени. Протокът остава затворен. Правилата остават твърди. А разходът се поема от домакинствата, които имат най-малко пространство да го понесат.