Балканският газов коридор още чака връзките

Единадесет газопреносни оператора от девет държави подписаха на 4 септември в Солун споразумение за сътрудничество, с което Вертикалният газов коридор се разширява към Западните Балкани (Novini.bg, Powergame). Става дума за мрежа от национални газопроводи, междусистемни връзки и терминали за втечнен природен газ, свързани чрез двустранни договорености.

Това е маршрутът, по който държавите без излаз на море в Югоизточна Европа се опитват да заместят руския газ преди европейските законови срокове през 2027 г. Засега обаче разширяването е повече карта на намеренията. Част от тръбите, върху които стъпва проектът, още не съществуват.

Южните връзки работят

В южния вход на коридора инфраструктурата вече е реална и търговски активна. Терминалът в Александруполис, плаващо съоръжение, което превръща доставения по море втечнен природен газ обратно в газ за тръбопроводи, работи от края на 2024 г. с капацитет 5,5 млрд. куб. м годишно (Adevarul). По-старият терминал Ревитуса край Атина е резервирал почти всички слотове за разтоварване до 2040 г. (OT, Serbia Energy). Търговците очевидно гледат на този маршрут като на дългосрочна опция.

На север, към България, междусистемната газова връзка Гърция - България е пренесла над 39 млн. мегаватчаса от началото на търговската си експлоатация (ICGB). Както To Brief писа през юли, търговци резервираха 46 % от наличния капацитет на гръцко-българската граница за няколко години напред, което показва, че маршрутът вече има търговска тежест (To Brief).

България е краткосрочното тясно място. „Булгартрансгаз“ завърши на 1 септември дублиращ газопровод по ограничен участък между Кулата и Кресна, така че повече газ да може да се движи на север. По-голямото разширение обаче, което почти трябва да удвои капацитета към румънската граница до 9,4 млрд. куб. м годишно, зависи от допълнително строителство през 2027-2028 г. (Economic.bg, Jurnalul).

Отвъд България Молдова започна да продава ограничени във времето права за пренос на газ през своята мрежа към украинските хранилища. Рекордна резервация през март 2026 г. запази 25 500 мегаватчаса дневно по един от маршрутите (Moldpres). Обемите са малки, но показват, че газът може да премине през цялата верига.

Клонът към Западните Балкани остава основно на хартия

Подписването в Солун включи в групата северномакедонския оператор НОМАГАС и сръбския „Транспортгас Сърбия“. На среща в Атина през юли операторите са обсъждали наличния капацитет, тарифните правила и сроковете на всеки граничен пункт и са създали съвместна работна група (Gastrade).

Гърция и Северна Македония строят 123-километрова междусистемна връзка от Неа Месимврия до Неготино, финансирана от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (NOMAGAS). На север от нея НОМАГАС възложи договор за 29,4 млн. евро за своя 22,4-километров участък от връзката със Сърбия, като целта е завършване до четвъртото тримесечие на 2028 г. (Balkan Green Energy News). За сръбския участък, около 144 км, няма сходно публично ниво на договорна яснота.

Сърбия показва основното напрежение в коридора. „Сърбиягаз“ е резервирала 300 млн. куб. м годишно в Александруполис за срок от десет години (Vreme). Това е реална резервация, но покрива приблизително една десета от годишното потребление на страната. Междувременно Сърбия продължава да удължава краткосрочни договори за доставка с „Газпром“ (Enerdata). Коридорът дава на Белград аргумент в преговорите, но още не е пълноценна алтернатива.

Кой печели, кой плаща

Регламентът на ЕС за постепенното спиране на руския газ, приет през януари 2026 г., забранява дългосрочните договори за руски втечнен природен газ от януари 2027 г. и предвижда прекратяване на тръбопроводния внос до края на 2027 г. (European Commission, European Parliament). Това дава спешност на коридора.

Гърция и България печелят от ролята си на хъбове и от транзитни такси. Румъния печели два пъти: сега като транзитна държава, а по-късно и като производител, ако офшорното находище „Нептун Дийп“ в Черно море започне добив по план през 2027 г. (OMV). Северна Македония излиза от позицията на краен пазар и може да стане транзитна държава.

Унгария и Словакия стоят на политическия ръб на тази промяна. И двете още разчитат на руски газ през „Турски поток“, тръбопроводът от Русия през Турция към Югоизточна Европа. Основният словашки транзитен оператор е пренесъл едва около 5,4 млрд. куб. м през 2025 г., при 17,8 млрд. куб. м след спирането на украинския транзит (Pravda.sk). Хърватският терминал за втечнен газ на остров Крък предлага конкуриращ се неруски маршрут, като за края на 2026 г. е планирано удвояване на капацитета (HRT).

В данните обаче има предупреждение. Когато Украйна предложи на търг два транзитни маршрута през декември 2025 г., нито една компания не резервира дори един кубичен метър (LIGA.net). Споразуменията за сътрудничество и тарифните отстъпки не са достатъчни, ако цената, времето и търсенето не съвпаднат. Солун направи коридора политически по-широк. Не го направи физически завършен или търговски гарантиран.