Ели Лили свива завода в Алцай

„Илай Лили“ ще довърши само „минималния обхват“ на своята фабрика за 2,5 млрд. долара в Алцай, Германия. Това на практика свива проекта наполовина. Основната конструкция на завода е почти готова и 300 души вече са наети, но разширяването до 1 000 работни места отпада. Няколко часа по-късно „Бьорингер Ингелхайм“ отмени планирани германски инвестиции за 900 млн. евро за периода 2027–2030 г.. И двете компании посочиха една и съща причина: новия закон на Берлин за икономии в здравното осигуряване.

Фискалният капан на Берлин

Законът за стабилизиране на вноските в задължителното здравно осигуряване отговаря на реален проблем. Средната здравноосигурителна вноска в Германия достигна рекордните 17,5 % от брутната заплата през 2026 г.. Съветът на икономическите експерти прогнозира, че без реформа общите социални осигуровки може да стигнат 49,7 % до 2040 г.. Законът цели 16,3 млрд. евро спестявания в здравната система до 2027 г..

За фармацевтичните компании ключовият механизъм е „динамична отстъпка от производителя“: задължително намаление на цените на лекарствата, което се увеличава автоматично, когато разходите на здравните каси растат. Браншовите организации дават силно различни оценки за бъдещия размер на тази отстъпка. ВеФа, основното германско фармацевтично лоби, очаква тя да достигне около 20 % от каталожните цени до 2030 г., докато „Фарма Дойчланд“, която представлява производители на генерични лекарства и средни компании, предупреждава за възможни 50 %. Именно вграденото автоматично увеличение, повече от сегашното равнище на отстъпката, е аргументът на компаниите, че дългосрочното планиране става невъзможно. Лекарствата формират около 3,3 % от разходите на здравното осигуряване, но поемат приблизително 12 % от планираните икономии.

Париж държи чековата книжка отворена

Завоят на „Бьорингер“ към Франция не е изолиран ход. На 1 юни компанията обеща 500 млн. евро за четири френски производствени площадки на инвестиционната среща „Избери Франция“, организирана от Еманюел Макрон. Два дни по-късно дойде отказът от 900 млн. евро инвестиции в Германия. Общият размер на обявените фармацевтични инвестиции на „Избери Франция“ достигна 600 млн. евро, три пъти повече от предходната година.

Според барометъра за инвестиционна привлекателност на консултантската компания И Уай чуждестранните инвестиционни проекти в Германия са намалели с 44 % от 2019 г. насам, докато спадът във Франция е 28 %. Ръководителят на „Бьорингер“ за Германия го формулира директно: „Следващата иновация, както стоят нещата, няма да отиде в Германия“.

Маржове от 84 % срещу задължителни отстъпки

„Илай Лили“ отчете приходи от 65,2 млрд. долара през 2025 г., с 45 % повече само за година, при брутен марж от 84,3 %. Това означава, че 84 цента от всеки долар приход остават след производствените разходи. „Бьорингер“ отчете 27,8 млрд. евро приходи, ръст от 7,3 %. Германските цени на патентованите лекарства вече са 114 % от средното европейско равнище. При такива маржове и ценови нива твърдението, че по-високите германски отстъпки са търговски непоносими, трудно се съвместява с финансовите резултати.

Това корпоративно пренареждане показва границите на властта на Брюксел. През май 2026 г. ЕС постигна предварително споразумение по Акта за критичните лекарства, чиято цел е да върне фармацевтичното производство в Европа. Ценообразуването в здравеопазването обаче остава национална компетентност по договорите на ЕС: всяко правителство определя собствените си лекарствени цени, а Брюксел не може да ги отмени. ЕС може да предлага стимули за строеж на фабрики на европейска територия. Не може да спре държава членка да влоши икономическата логика на дадена инвестиция.

Делът на Европа в световното производство на активни фармацевтични съставки, тоест химичните вещества, които правят лекарството действащо, е спаднал от 63 % през 1981 г. до около 6 % днес. Предложеният фонд от 5 млрд. евро в Акта за критичните лекарства засега е ред в бъдещ бюджет на ЕС, а не гарантирани пари.

Берлин е притиснат. Трябва да овладее здравните разходи, които тежат върху работниците и работодателите при рекордни осигурителни вноски. Но ако инвестициите отиват в Тулуза и Корк вместо в Алцай и Ингелхайм, фармацевтичният суверенитет на ЕС се подкопава не от Пекин, а отвътре: от фискалните извънредни ситуации на самите държави членки.