Енергийните данъчни облекчения изтичат при 3,2 % инфлация

Домакинство в Мадрид е платило приблизително 8-10 евро повече за електроенергия този месец. На 1 юни Испания върна ДДС върху тока от 10 % на 21 %, слагайки край на извънредното данъчно облекчение, което пазеше потребителите, след като кризата около Иран изстреля цените на енергията (Ел Еспаньол). В Европа подобни защити вече се свалят. Намаленият акциз върху горивата в Италия изтича на 6 юни. В Германия данъчното облекчение за горивата приключва на 30 юни. Това се случва точно когато инфлацията в еврозоната достигна 3,2 % през май след 3,0 % през април (Евростат).

Услугите движат ускорението

Енергийната инфлация почти не се промени между април и май: от 10,8 % на 10,9 %. Ускорението дойде от услугите — ресторанти, наеми, застраховки, фризьорски услуги. Инфлацията при услугите скочи от 3,0 % на 3,5 %, а базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на енергията и храните, се повиши от 2,2 % на 2,5 % (ЕЦБ).

Централните банки имат ограничен контрол върху цената на петрола, която се формира на световните пазари. При услугите механизмът е друг. Там цените отразяват вътрешни заплати, наеми и бизнес разходи — точно каналите, върху които лихвената политика трябва да влияе. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн призна, че „дори първоначалният енергиен шок да се обърне, вторичните ефекти ще останат с нас известно време“ (Инвестинг.ком).

Кой поема сметката

Средната стойност за еврозоната прикрива големи разлики. В Литва инфлацията достигна 5,1 %, след като дизелът поскъпна с 39,3 %; страната внася целия си петрол и не предлага субсидия за горивата (ЛРТ). Германия, омекотена от временното намаление на данъка върху горивата, отчете 2,6 %, макар че според Бундесбанк само тази мярка сваля инфлацията с около 0,25 процентни пункта (Ханделсблат).

Разликата личи още по-ясно при заплатите. Реалното възнаграждение на германските работници нарасна с 1,8 % през първото тримесечие на 2026 г., след като номиналните увеличения от 4,1 % изпревариха инфлацията (Дестатис). Испанските работници не получиха такъв буфер: договорените по колективни споразумения увеличения са средно 2,94 %, под инфлацията, а само 30 % от обхванатите работници имат автоматични клаузи за компенсация на поскъпването (Европа прес). Италия и Гърция показват същия модел. Всеки месец, в който разликата остава, покупателната способност се свива.

Правителствата въведоха тези данъчни облекчения като извънреден отговор на прекъсването в Ормузкия проток, което изведе петрола до около 105-111 долара за барел (СЕБ). Фискалната цена беше голяма. Европейската комисия оцени общия обем на поетите мерки на над 14,5 млрд. евро, като 72 % от тях не са таргетирани (Европейска комисия). Сега бюджетите налагат отстъпление. Италианският министър на околната среда изключи удължаване на намаления акциз върху горивата (Скай Ти Джи 24, Асканюз). Испанската Функас прогнозира, че инфлацията може да достигне 4 % през лятото, ако субсидиите бъдат напълно изтеглени, а петролът остане скъп (Функас).

Измерената инфлация през май все още се ползваше от тези щитове. Данните за юни и юли ще уловят премахването им и ще произведат това, което икономистите наричат стъпаловиден ефект: статистически скок, причинен от края на отстъпките, а не от нов ценови натиск.

Пазарите оценяват на 85-91 % вероятността ЕЦБ — Европейската централна банка, която определя лихвите в еврозоната — да повиши депозитната си лихва с 0,25 процентни пункта на 11 юни, до 2,25 % (Ви Ти Маркетс). Дори Янис Стурнарас, управителят на Банката на Гърция и един от по-предпазливите гласове в Управителния съвет, определи повишението като „неизбежно по причини, свързани с доверието“ (Блумбърг).

Ако инфлацията при услугите от 3,5 % показва, че заплатите догонват енергийните разходи, изчакването носи риск ценовите очаквания да се закрепят трайно по-високо. Но БВП на еврозоната нарасна само с 0,2 % през първото тримесечие на 2026 г. (ЕЦБ), а потребителското доверие е на -19, близо до най-ниските си равнища от декември 2022 г. (Трейдинг Икономикс). По-високите разходи по заемите притискат домакинствата от две страни: по-скъпа енергия и по-скъпи ипотеки. ЕЦБ вече веднъж повиши лихвите по време на шок в предлагането — при Жан-Клод Трише през 2011 г. — и обърна курса след няколко месеца, когато дълговата криза се задълбочи. Изтеглянето на субсидиите може само да охлади търсенето. Работниците, които губят покупателна способност в Мадрид и Рим, няма да са хората, които ще вземат решението.