EPA премахна въглеродните лимити за централите

На 14 септември Агенцията за опазване на околната среда на САЩ прие окончателно правило, с което отменя повечето стандарти на администрацията на Байдън от 2024 г. за емисиите на парникови газове от електроцентралите. Отпадат ограниченията за действащите въглищни блокове и новите газови турбини, чието изпълнение се основаваше на технологии за улавяне на въглеродните емисии (Агенция за опазване на околната среда, Sidley).

Отделно предложение, което още не е прието, предвижда премахването и на останалите стандарти. То би оттеглило и правното заключение на агенцията, че емисиите от електроенергийния сектор допринасят за опасно замърсяване на въздуха (Sidley). Именно това заключение дава правното основание за регулиране на въглеродния диоксид от електроцентралите. Оттеглянето му няма да заличи Закона за чистия въздух, нито ще попречи на бъдеща администрация да възстанови режима, но ще я принуди да изгради наново цялата правна обосновка.

Какво е окончателно и какво още не е

Подписаната отмяна ще влезе в сила след публикуването ѝ във Федералния регистър, официалния сборник с нормативни актове на правителството на САЩ. Към 15 септември тя още не беше публикувана. След влизането ѝ в сила главни прокурори на отделни щати или природозащитни организации могат да я оспорят в съда, а бъдеща администрация може да предложи нови правила.

За по-широкото предложение няма срок за окончателно приемане. Преди агенцията да вземе решение, текстът трябва да премине през период на обществено обсъждане, който обичайно продължава месеци.

Агенцията твърди, че отмяната ще спести 300 млрд. долара (Агенция за опазване на околната среда). В по-ранното ѝ предложение обаче очакваните спестявания възлизаха на около 19 млрд. долара по днешна стойност при дисконтов процент от 3 % (Федерален регистър). Агенцията не е обяснила разликата между двете оценки. Собствените ѝ модели сочат и още 123 млн. тона въглероден диоксид годишно до 2035 г. спрямо сценарий, при който правилата остават в сила (regulations.gov). Това е годишно увеличение, а не натрупаният обем за десетилетие.

Рискът за Европа е реален, но не е нов

Отмяната разширява вече съществуващата разлика между регулациите от двете страни на Атлантика. Европейската индустрия плаща значително повече за електроенергия и природен газ от американските си конкуренти. Докладът на Драги за конкурентоспособността свърза разликата със загубата на евтиния руски тръбопроводен газ, европейската Схема за търговия с емисии, при която предприятията плащат за всеки отделен тон въглероден диоксид, и по-високите мрежови разходи. Планът за действие за достъпна енергия на Европейската комисия също определя тези трайно по-високи цени като основния проблем за конкурентоспособността.

Отменените американски правила изискваха от електроцентралите инвестиции на по-късен етап, като сроковете за изпълнение бяха през 30-те години на века. Засега нито европейско правителство, нито браншова федерация или изследователски институт е изчислил конкретен ефект от отмяната върху цените, производството или инвестициите.

Най-уязвими при евентуално допълнително ценово предимство за САЩ са производителите на основни химикали и торове, при които природният газ е едновременно енергиен източник и суровина. Испанските химически предприятия вече плащат за газа цени, няколко пъти по-високи от съпоставимите стойности в САЩ (ФЕИКЕ).

Механизмът за въглеродна корекция защитава вноса, но не и износа

Механизмът на ЕС за въглеродна корекция на границите облага вносителите според въглеродните емисии, вложени в производството на цимент, стомана, алуминий, торове, водород и електроенергия. Затова произведена с повече емисии американска стока би понесла по-висока въглеродна такса при влизането си в Европа (Европейска комисия, Регламент за механизма). Това защитава вътрешния пазар на ЕС, но не помага на европейските износители, които се конкурират в САЩ или в трети държави. Механизмът отчита електроенергията, използвана за производството само на част от обхванатите стоки, а химическите продукти изобщо не попадат в него.

Американското решение не променя Европейския закон за климата, който задължава ЕС да намали нетните си емисии с поне 55 % до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г. Отстъплението на Вашингтон не отменя европейските правни ангажименти. То може да засили натиска върху енергоемките европейски износители, които и сега работят при по-високи разходи, но засега няма данни за нов, измерим ценови или инвестиционен шок. По-същественият въпрос е дали Европейската комисия и националните правителства могат да свият енергийната разлика чрез по-бързо издаване на разрешителни и повече инвестиции в електропреносните мрежи. Това решение е в техните ръце и необходимостта от него предхожда действията на американската агенция от миналата седмица.