Европрокуратурата проверява 17 жп договора

Министърът на транспорта Георги Пеев съобщи, че Европейската прокуратура разследва 17 договора за железопътни проекти, подписани между 2019 и 2021 г. Европейската прокуратура е органът на ЕС, който разследва престъпления с европейски средства. Според Пеев Националната компания „Железопътна инфраструктура“ е поела задължения за около 765 млн. евро без осигурено финансиране („24 часа“, „Булевард България“).

Публично доказаният проблем засега не е измама. Той е по-прост и също толкова сериозен: държавна компания е подписала договори, за които не е имала осигурени пари. Дали по тази верига са били засегнати европейски средства, вече е въпрос за наказателно разследване.

Самата Европейска прокуратура не е потвърдила проверката („Факти“). Информацията стъпва изцяло върху публичните изявления на Пеев и върху публикации в български медии. Министърът обаче сам изнесе данните, посочи броя на договорите и заяви пълно съдействие на прокуратурата. Това повече прилича на нова власт, която осветява наследството на предишната, отколкото на теч от обвинението.

Ако бъдат потвърдени нарушения, България може да се изправи пред възстановяване на средства или орязване на финансиране за над 400 млн. евро по свързани европейски пари (БНР, „Факти“). Засега не е ясно коя европейска програма е изложена на риск. Отделно ОЛАФ, административната служба на ЕС за борба с измамите, проверява два договора за доставка на подвижен състав.

Европейски прокурор, национални съдилища

Европейската прокуратура не е европейска полиция. Стратегическото ръководство е в Люксембург, но делата се водят вътре в държавите членки чрез европейски делегирани прокурори, които работят с националната полиция, националните съдилища и местните правила за доказване (Европейска прокуратура, Регламент 2017/1939). В България това означава, че европейска прокурорска структура може да поеме водещата роля по дело с европейски средства, но българските разследващи и съдии продължават да го движат на практика.

Този хибриден модел е важен за железопътния казус. Европейската прокуратура може да насочва разследването и да намали риска случаят да бъде потулен вътрешно. Тя обаче не може да поправи лошо водена обществена поръчка или липсващи документи в самото начало. През 2024 г. службата е обработила 6 547 сигнала за престъпления и е установила предполагаеми щети за над 24,8 млрд. евро, според годишния ѝ доклад. Това са подозирани суми, не доказани загуби. Разстоянието между подозрението и доказването в съдебна зала е мястото, където много дела се разпадат, особено когато първичната документация не е била създадена така, че да издържи проверка.

Сравнението с държави, които не участват в Европейската прокуратура, показва защо членството има значение. Страните, които са вътре, понасят неудобни разследвания, но получават и прокурорски канал, частично изведен извън националния политически контрол. Държави извън механизма, като Унгария, оставят съмненията за измами само в ръцете на националните прокуратури (участващи държави).

Къде се къса изпълнението

Българският железопътен случай сочи слабост, която не е само българска: веригата на изпълнение под политическите решения за финансиране. Обществени поръчки, разрешителни, проверка на финансирането, доставка, одитна следа. Европейската сметна палата неведнъж е посочвала слабости в системите, които трябва да откриват и наказват измами с европейски средства (ЕСП), а Европейската прокуратура е провеждала координирани акции в няколко държави членки по разследвания за европейски фондове („Юронюз“). Румъния също е под натиск, след като получи предупреждения, че може да загуби милиарди евро от средствата за възстановяване, ако проектите не покрият сроковете за плащане на ЕС („Либертатя“).

Един проект може да мине през формално национално одобрение, без да бъде проверен въпросът, който решава дали публичните пари са похарчени разумно. В българския случай този въпрос е елементарен: имало ли е потвърдено финансиране за договора? Според изявленията на самия министър не е имало.

17-те договора, изпълнителите, конкретните програми за финансиране и предполагаемите нарушения остават неразкрити. Докато Европейската прокуратура или съд не потвърдят обхвата на случая, най-сигурният извод е този, който Пеев сам формулира: българската железопътна система е поела ангажименти за стотици милиони евро, без да може да ги обезпечи. Наказателното разследване трябва да установи дали заедно с тях са били застрашени и европейски средства, както и дали някой ще понесе отговорност.