Естония сваля дрон, Румъния чака

На 19 май изтребители на НАТО свалиха дрон над Естония — първото такова прихващане в историята на страната (Полсат Нюз). Същата нощ руски дронове удариха украинското пристанище Измаил, точно срещу Румъния от другата страна на Дунав. Букурещ вдигна два Ф-16, проследи атаката с радари и изпрати предупреждения до цивилното население (Хотнюз). Но не стреля.

Пет дни по-рано правителството на Латвия падна, след като паднали украински дронове на нейна територия показаха тежки пробойни във въздушната отбрана (Льо Монд). Един алианс, една заплаха, пет различни реакции.

Няма общи правила за мирното небе

НАТО няма единен протокол за сваляне на дронове в мирно време. Класифицираните правила за употреба на сила важат само за сили, действащи по задача на НАТО, и поставят деескалацията пред военния отговор. Националните армии, когато действат на собствена територия, остават извън командната верига на НАТО. Затова всяка държава трябва сама да приеме законови правила за сваляне на дронове. Повечето не са го направили.

Румъния показва как изглежда този пропуск на практика. Букурещ прие такова законодателство през 2025 г. и на 15 май разреши на пилотите да стрелят по руски летателни апарати, навлезли в румънското въздушно пространство. Четири дни по-късно Ф-16 бяха вдигнати, но се върнаха без да стрелят. От 2022 г. поне 66 руски дрона са нарушили румънското въздушно пространство. Нито един не е свален. На срещата на Букурещката деветка — групата източни членки на НАТО, които координират политиката си за сигурност — на 13 май съюзниците попитаха Румъния защо; отговор не беше даден.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна същия проблем на срещата, но през цената: „Не можем да продължаваме да сваляме дронове за 20 000 долара с ракети за 3 или 4 млн. долара“. Операция „Източен страж“, започнала през септември 2025 г. след навлизане на дронове в полското въздушно пространство, осигурява интегрирано наблюдение, но не дава общо правомощие за стрелба.

Пет държави, пет сметки

В Словакия президентът Петер Пелегрини поиска спешно законодателство, което да позволи на армията да прихваща дронове в мирно време, и призова за правен „режим на заплаха“ между мир и война. Премиерът Роберт Фицо отказа да свика Съвета за сигурност с аргумента, че това не е необходимо. Два дни по-рано той се беше върнал от Москва, преди дронове да ударят цели на десетки километри от словашки села.

Унгария превърна противодействието на дроновете в дипломатическа разменна монета. Правителството на Мадяр Петер използва атаките близо до Закарпатието като натиск за пакет от 11 искания към Украйна за правата на малцинствата, като обвърза отбранителното сътрудничество с отношението на Киев към етническите унгарци, според „Юронюз“.

България подписа общата декларация на Букурещката деветка, но изпрати само посланика си в НАТО — най-ниското представителство сред деветте членки. Няколко дни по-късно София отказа да подкрепи Специалния трибунал за престъплението агресия на Русия срещу Украйна и се нареди до Унгария, Словакия и Малта сред въздържалите се (БНР).

Полша изгражда собствен капацитет. Програмата „Източен щит“ покрива 260 км от източната граница с интегрирани системи срещу дронове (Министерство на отбраната на Полша), вместо Варшава да чака НАТО да се разбере за общи правила.

Какво не произведе срещата на Букурещката деветка

Общата декларация от срещата определи Русия като „най-значимата, дългосрочна и пряка заплаха“ и обеща работа към разходи за отбрана от 5 % от БВП до 2035 г. (НАТО). Тя не произведе обвързващи цели за способности срещу дронове. Не произведе и общи правила за употреба на сила.

Без такива правила Русия може да повтаря същия тест без краен срок. Латвийското правителство падна. Словашкото ръководство се раздели. Румъния пое нарушенията, без да отвърне с огън. Унгария започна да търгува. България остана тиха. Полша строи укрепления. Руската кампания с дронове е направена така, че да произвежда точно тази фрагментация. Засега я произвежда.