Слепият сектор в отбраната на Естония

Хано Певкур подаде оставка като министър на отбраната на Естония тази седмица след два провала в обществените поръчки, които се събират в един въпрос: може ли държава на границата с Русия да покаже къде са отишли парите ѝ за отбрана? Според естонските държавни одитори отговорът е: не достатъчно надеждно. Проблемът не остава само в Талин, защото европейските средства за отбрана вече минават през същите национални системи, които тук не са издържали.

Както To Brief писа, когато Певкур първо обяви оттеглянето си, скандалът е около авансови плащания и липса на отчетност при спешни отбранителни сделки. Пълната картина включва два отделни провала. Заедно те са по-тежки от всеки един поотделно.

Боеприпасите, които не пристигнаха

Естонският Център за отбранителни инвестиции, държавната агенция, която управлява военните поръчки, е сключил договор с „Датасел“ С.Р.Л. — регистрирана в Италия компания, свързана с индийската „Неко Дифенс Мюнишънс“ — за артилерийски боеприпаси за Украйна. Компанията не е имала видима предишна история в продажбата на такъв тип боеприпаси (ERR News, Euractiv).

Естония е платила големи аванси. Боеприпасите или не са стигнали до Украйна, или са били отхвърлени като непълни или с незадоволително качество (Breaking Defense). Одиторите са проверили 72,1 млн. евро авансови плащания към доставчици и са открили проблеми при 71,6 млн. евро от тях. Най-големият проблемен доставчик е получил 59,8 млн. евро (Riigikontroll).

„Датасел“ оспорва естонската версия. Компанията твърди, че е фактурирала доставени материали за 58 млн. евро и че Естония е прекратила договора преждевременно (ERR News). Спорът вече е в арбитраж. Публично известните данни не дават окончателен отговор дали стоките изобщо не са доставени, дали са доставени, но некачествени, или са били отхвърлени без достатъчно договорно основание. Ако Естония не успее да възстанови спорните средства, около 70 млн. евро ще останат за сметка на естонския бюджет (Kyiv Independent).

Отговорността също остава спорна. Певкур казва, че министърът определя политиката, но не избира доставчиците. Бившият ръководител на Центъра за отбранителни инвестиции Магнус-Валдемар Саар твърди, че основните решения са имали одобрението на ръководството на министерството (ERR). Няма публично достъпен документ, който да обяснява защо „Датасел“ е била приета за допустим доставчик.

Инвентарът, който никой не може да провери

Вторият провал е отделен, но увеличава щетата. Естонската Национална одитна служба, Рийгиконтрол, заяви, че не може да потвърди коректността на 1,2 млрд. евро в баланса на отбранителните запаси. Счетоводството на запасите във въоръжените сили не е показвало надеждно кои артикули, в какви количества и на каква стойност са отчетени или неоправдано пропуснати (ERR News, Riigikontroll). Това не означава, че оборудване за 1,2 млрд. евро е изчезнало. Означава, че одиторите не могат да потвърдят дали отчетите съответстват на реалността. А това прави всяко друго твърдение за отбранителната готовност по-трудно за доверяване.

Държава, която гради доверието към себе си върху подкрепата за Украйна и готовността на източния фланг, не е успяла да покаже едновременно, че спешната верига за боеприпаси е била контролирана, и че собствените ѝ запаси подлежат на одит.

Европейски пари, национални доказателства

Скандалът има значение отвъд Естония, защото европейските средства за отбрана зависят от националните министерства: те избират доставчиците, проверяват доставките и водят отчетността. Брюксел не избира изпълнителите и не инспектира складовете.

Европейският механизъм за подкрепа на мира — извънбюджетен фонд, управляван от Съвета, където заседават правителствата на държавите членки — може да възстановява разходи на страни, които даряват оръжия на Украйна или купуват техника от нейно име (Council). Според ERR News Комисията проверява дали Естония трябва да върне средства, свързани с този механизъм, заради провалената сделка за боеприпаси. Естония има и споразумение за 2,34 млрд. евро по СЕЙФ — новия инструмент на ЕС за отбранителни заеми — като първото плащане от 351,6 млн. евро вече е преведено (European Commission DG DEFIS).

И двата инструмента оставят най-трудната част на национално равнище. Когато доставчикът се провали, държавата, сключила договора, трябва да търси парите през собствените си съдилища. Чешката инициатива за боеприпаси дава различен пример: моделът на Прага включва правителствата донори в самата верига за проверка, а техните одитори не са открили корупцията, която критиците предвиждаха (CT24). Бързината може да работи, когато доказателствата се движат заедно с парите.

Естонският скандал не доказва, че европейските отбранителни поръчки са корумпирани. Той показва слабото място в най-големия нов разходен ангажимент на Европа: базови въпроси за това кой е избрал доставчика, какви проверки са направени, какво е пристигнало и кой го е приел са останали без отговор, докато одитор не е установил след оставката на министъра, че почти всички авансово платени средства са проблемни. Комисията и държавите членки дължат този отговор, преди още европейски пари за отбрана да минат през същите национални системи.