ЕС оскъпява евтините онлайн пратки

От 1 юли ЕС премахна правилото, което позволяваше пратки от онлайн търговия на стойност под 150 евро да влизат без мито. На негово място идва такса от около 3 евро за всяка продуктова категория в пратката (Европейска комисия, Corriere della Sera). Мярката е насочена основно към Шейн, Тему и АлиЕкспрес. Истинският тест е дали свръхевтиното пазаруване е резултат от ефективност, или изглежда евтино, защото част от разходите остават скрити.

Няколко дни по-рано Франция отиде по-далеч. Парламентът прие закон, който добавя екологична надбавка върху стоките от ултрабързата мода. Тя ще нараства до 20 евро на брой до 2030 г., но няма да може да надхвърля половината от цената преди данъци (Fibre2Fashion, Le Dauphine). Париж се опитва да вкара в цената разходи, които не се виждат при плащането: събиране на отпадъци, замърсяване и дрехи, изхвърляни след няколко седмици. И двете мерки връщат скритите разходи обратно в крайната цена, но го правят по различен начин.

Таксата удря по-силно смесените кошници

Таксата от 3 евро в ЕС не е фиксирана сума за всяка пратка. Тя се начислява за продуктова категория: пакет с тениска и слънчеви очила води до две такси, докато пет еднакви тениски може да се броят като една категория (Dziennik, MacGeneration). Това определя къде мярката боли най-много. Такса от 3 евро може да обезсмисли покупката на калъф за телефон за 2 евро, но почти няма да се усети при кошница за 40 евро.

Формално таксата се дължи от платформите и продавачите. На практика тя вече се появява в крайните цени и в разходите за доставка (Euronews, BR). Юридическият платец на една такса и човекът, който реално понася разхода, често не са едно и също лице. Ако Тему увеличи обявената цена с 3 евро, потребителят плаща, независимо какво пише в митническия документ.

Франция атакува самия бизнес модел: хиляди нови артикули дневно, ниска издръжливост и слаб стимул за ремонт. Таксата се прилага за всеки артикул, продаден във Франция (Innovation Forum). Френски и италиански медии отбелязват и политическия избор в дизайна на закона: критериите изглеждат направени така, че да ударят Шейн и Тему, но да оставят до голяма степен извън обхвата европейски марки за бърза мода като Зара (Politique France).

Почти шест милиарда пратки, повечето без реална проверка

Мащабът обяснява защо темата не е само за модата. През 2025 г. в ЕС са влезли около 5,9 млрд. стоки с ниска стойност без мито, огромната част от тях от Китай (Journal du Geek, Европейска комисия). Над 60 % от проверените продукти в чувствителни категории не са отговаряли на стандартите на ЕС за безопасност (Fibre2Fashion). Белгия и Нидерландия, основните входни пунктове за пратки от платформите, поемат непропорционално голяма част от административната тежест (Info.fr).

По-широкият отговор на ЕС е да направи платформите отговорни. В рамките на митническата реформа онлайн пазарите ще бъдат третирани като официален вносител. Така митническите органи ще могат да изискват данни за съответствие и плащане от платформата, вместо да преследват милиони отделни продавачи (Европейска комисия).

Кой печели, кой губи

Европейските търговци и текстилни производители имат полза от промяната. Таксите свиват ценовото предимство, което евтиният директен внос получава, когато заобикаля разходи за съответствие, които европейските продавачи вече плащат. Германската търговска асоциация подкрепя движението към равни условия, но предупреждава, че таксите не могат да заместят реалния контрол върху опасни или неправилно етикетирани стоки (Zeit).

Най-силно ще усетят промяната потребителите, които купуват най-евтините артикули. Полските медии формулират проблема директно: такса от 3 евро върху продукт за няколко евро е сериозно поскъпване, а хората, които пазаруват на тези цени, обикновено не са заможни (Forsal). В Италия потребителската организация Кодаконс и евродепутатът Паскуале Тридико определят таксата като регресивна, защото засяга по-бедните купувачи по-силно като дял от разходите им (Giustizia News24). Испанският икономист Сантяго Ниньо Бесера е още по-скептичен: таксата може да донесе приходи, но няма непременно да промени навиците за пазаруване, ако основната ценова разлика остане голяма (Moncloa.com).

Политиката има основание от гледна точка на конкуренцията и безопасността. Но тя е и плоска такса, която тежи най-много върху най-малките покупки. Без ефективен контрол върху почти шест милиарда пратки годишно Европа не е променила модела. Засега основно е направила най-евтината кошница по-скъпа.