ЕС одобри депортационни центрове без домакини

Нито една трета държава не е приела да разположи на своя територия център за връщане на мигранти от ЕС. Това е основната пречка пред новия Регламент за връщането, който Европейският парламент одобри на 17 юни. За първи път той дава правно основание на държавите членки да управляват места за извеждане извън територията на ЕС (Европейски парламент, Дойче веле).

Деветнадесет лидери от ЕС подписаха писмо, с което призовават Европейската комисия бързо да подкрепи такива центрове, включително с европейско финансиране (датската канцелария). Австрия, Дания, Гърция и Нидерландия проучвали възможни локации. Съветът на ЕС, в който националните правителства участват в законодателния процес, все още трябва да даде формалното си одобрение. Реалният лост обаче е у държавата, която би приела задържани хора на своя територия. Засега такава държава няма.

Защо повечето заповеди за връщане остават на хартия

Поддръжниците на регламента стъпват върху реален проблем. По данни на докладчика на Европейския парламент Малик Азмани едва около 28 % от решенията за връщане в ЕС завършват с фактическо напускане (интервю на Европейския парламент). Новите правила създават Европейска заповед за връщане, валидна във всички държави членки, и позволяват прехвърляне към места за задържане извън границите на ЕС.

Причините повечето депортации да не се изпълняват обаче рядко са свързани с мястото, където човекът е задържан. Държавите на произход отказват да издадат документи за пътуване. Консулствата бавят процедурите. Съдилищата спират отделни случаи. Анализ на Колежа на Европа посочва същинската пречка: сътрудничеството на държавите на произход и готовността им да приемат обратно свои граждани (Колеж на Европа). Парламентът може да разреши инструмента. Той не може да принуди трета държава да приеме център, нито държава на произход да приеме обратно хора.

Италия опита. Петима души бяха върнати.

Италия е единственото правителство, което е изпробвало модел, близък до този. Два обекта в Албания — един за идентификация в Шенджин и един за задържане в Гядер — работят по италианското право. След като съдилищата отхвърлиха първите задържания в края на 2024 г., Рим измести подхода от разглеждане на молби за убежище извън страната към задържане на хора, за които вече има заповед за напускане (ЕФЕ).

Резултатите са ограничени. „Интернационале“, като се позовава на документи, получени от „Алтрекономия“, съобщи за петима мигранти, върнати директно от Албания в Египет. Други, прехвърлени в Албания, впоследствие са се озовали обратно в Италия. Същото разследване преброява 54 инцидента, изисквали спешна намеса, в първите дни след отварянето на центъра в Гядер (Интернационале).

Правният спор е отделен и още не е решен. Според актуализация на Европейския съвет за бежанците и изгнаниците и мрежата ЕЛЕНА албанският модел ще бъде разгледан от Съда на ЕС по съединени дела С-706/25 и С-707/25. Въпросът е дали тези обекти са съвместими с европейското право в областта на убежището (ЕСБИ/ЕЛЕНА). Джорджа Мелони твърди, че вотът в Парламента потвърждава нейния подход (Ла Насион). Съдилищата още не са се произнесли.

Спорът за парите и въпросът за правата

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис даде най-конкретния график: споразумения до края на 2026 г. и работещи центрове от 2027 г. (Льо Монд). Германия, макар да участва в работна група за възможни локации, не подписа писмото на 19-те лидери (ЮОбзървър).

Франция и Испания не могат сами да блокират регламента при гласуване с квалифицирано мнозинство — процедура, при която е нужно широко мнозинство от държави и население, а отделна страна няма вето. Еманюел Макрон обаче заяви, че Франция ще се противопостави на финансиране на центровете от бюджета на ЕС. Педро Санчес ги определи като неефективни и вредни за отношенията с транзитните държави, от които Европа зависи (Юронюз, Ел Паис). Те не могат да убият закона. Могат да направят финансирането и политическата му защита по-трудни.

Регламентът премахва и една гаранция: жалбите срещу депортация вече няма автоматично да спират извеждането, като съдия ще решава за всеки случай поотделно (Европейски парламент, Политис). Върховният комисар на ООН за правата на човека предупреди, че правителствата не могат да прехвърлят отговорността си, когато човек е задържан незаконно или му е отказано ефективно обжалване (Юръпиън таймс). „Амнести“ посочи риска хора да бъдат държани в държави, с които нямат връзка и където нямат достъп до адвокати (Амнести).

Парламентът одобри рамката. Съветът все още трябва да я потвърди. Приемаща държава все още трябва да се съгласи. Съдилищата в Люксембург и Страсбург все още трябва да кажат дали европейските гаранции за права следват хората и извън границите на ЕС. Политическата инерция е налице. Практическите отговори липсват.