ЕС не доказва 43 млрд. евро икономии

Механизмът за възстановяване и устойчивост беше изграден върху ясна сделка: държавите получават европейски пари, когато изпълнят договорените етапи и цели, а не когато произведат убедителни прессъобщения. Сега Европейската сметна палата посочва слабост в тази логика. В одита си за жилищните санирания тя установява, че държавите членки са планирали около 43 млрд. евро за мерки за енергийна ефективност, но много от плановете и проверките не могат да покажат реални или икономически оправдани спестявания. За същата констатация съобщи и „Юронюз“.

Това не е история за скрита кражба. Проблемът е по-прост и по-неудобен: Механизмът може да проверява проектите по-бързо, отколкото може да провери резултатите, с които тези проекти са били оправдани.

Целите определят натиска

Плащанията следват етапите и целите, одобрени във всеки национален план. Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост обвързва средствата със „задоволително изпълнение“ на тези цели. Комисията може да спре част от плащането, когато дадено правителство не ги изпълни, както е записано и в собствената ѝ методология за спиране на плащания.

Одиторите могат да поставят правителствата и Комисията в неудобно положение, но не могат сами да блокират транш по силата на договорния мандат на Сметната палата. Правомощието е в Комисията и то само там, където правно одобрените цели ѝ дават пространство за действие. Ако един план брои приключени строителни дейности, свързани соларни панели или административни стъпки, Комисията може да провери именно това. Тя трудно може в края на процеса да наложи друг стандарт само защото одиторите по-късно са показали, че първоначалната цел е казвала твърде малко за измерените икономии.

Италия и Кипър показват празнината

Италия е най-прекият пример. Рим изтъква изпълнението, като министър Томазо Фоти посочва, че разходите по Механизма са достигнали 143 млрд. евро в италианската система за мониторинг (италианското правителство). Това отговаря на въпроса дали парите са се движили. Не отговаря дали средствата за саниране са купили ефективни енергийни спестявания.

Схемата „Супербонус“, голямата италианска програма за данъчни кредити при жилищни ремонти, прави проблема видим. Португалското издание ECO, позовавайки се на одита, съобщи, че около 14 млрд. евро, или приблизително една трета от средствата по Механизма за жилищни санирания, са отишли в тази схема (ECO). Сметната палата посочва, че разходът за единица спестена енергия е бил почти четири пъти по-висок от очакваното (Европейска сметна палата). Домакинствата са получили ремонти, строителният сектор е работил. Публичните данни обаче все още трудно показват, че климатичният резултат е отговарял на цената.

Кипър показва по-чист проблем с измерването. Сметната палата поставя под въпрос дали мярка за дълбоко саниране, равна на 20 % от средствата за обновяване, е покрила прага от 30 % спестена енергия, и посочва, че 88 % от отчетените спестявания идват от фотоволтаични инсталации, а не от по-ниско потребление на сградите (Европейска сметна палата). Соларните панели могат да намалят емисиите. Те обаче не доказват, че жилищата използват по-малко енергия. Един проект може да изглежда зелен и да помага за изпълнението на цел, без да решава самия проблем със сградите.

Спорът няма да остане технически

Белгия добавя управленското измерение. Страницата на Комисията за Белгия все още представя един национален план, докато изпълнението на саниранията минава през федерални и регионални власти. European Sting съобщи за положителната оценка на Комисията по четвъртото искане на Белгия за плащане от 567 млн. евро след изпълнени етапи и цели (European Sting). Именно контрастът е важен: досието за плащане може да е изрядно, докато публичната отговорност за измерените спестявания остава трудна за проследяване.

Литва изглежда по-малко драматично и затова е полезен пример. LRT съобщи, че шестото искане за 153 млн. евро включва саниране на сгради и че 158 от 197 показателя са изпълнени (LRT). Lrytas предаде увереността на служебния финансов министър, че Литва ще получи всички средства по Механизма (Lrytas). Това е нормалният език на Механизма: показатели, искания, очаквани плащания. Липсващата част също е нормална: прост публичен запис колко енергия са използвали обновените с европейски средства сгради преди и след ремонтите.

Нидерландското отразяване показва как одитът започва да живее политически. Upday формулира констатацията като 43 млрд. евро, похарчени или планирани от ЕС за жилищни ремонти без убедително доказателство за спестявания (Upday). Indepen я вкара в по-широка атака срещу климатичните разходи на ЕС (Indepen). Втората версия е полемична и прекалява, ако внушава липсващи пари. Но показва как ще се използва одитът: правителствата, скептични към общия европейски дълг, не трябва да доказват измама. Достатъчно е да твърдят, че Брюксел не може да покаже резултатите достатъчно ясно.

Комисията е частично заключена от целите, които сама е приела. Тя може да прилага това, което плановете правно изискват, дори когато тези изисквания вече изглеждат твърде слаби. Най-точният извод е и най-тесният: одитът не доказва масово разхищение. Той показва платежна система, която може да потвърди изпълнение, преди обществото да види какво е постигнало това изпълнение. Докато Комисията и националните министри не започнат да публикуват измерените енергийни спестявания до исканията за плащане, тежестта се измества от одиторите към хората, които са одобрили целите.