Дефицитът с Китай стигна 360 млрд. евро

На 29 май Европейската комисия определи търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Китай като „неустойчиви“ — най-острата формулировка, използвана досега от Брюксел към Пекин. Поводът е година, в която търговският дефицит на ЕС с Китай нарасна с 18 % до 359,8 млрд. евро (Евростат, Кортхаус нюз). Износът към Китай спадна, вносът се увеличи, а Комисията предупреждава, че 29 млн. работни места в Европа са изложени на риск заради китайския индустриален свръхкапацитет (Льо Монд).

Това обаче беше политическа позиция, не законодателен акт. От нея не последваха обвързващи мерки. А реалната зависимост на Европа от Китай се е увеличила, откакто преди три години беше обявена политиката за „намаляване на риска“.

Зависимостта, която се задълбочи

Проучване на фондация „Фридрих Науман“, публикувано през същата седмица, дава числено измерение на този провал. Между 2023 и 2025 г. зависимостта на Германия от китайски внос се увеличи във всяка критична категория: при литиевите батерии от 49,7 % до 66,5 %, при антибиотиците от 65,3 % до 72,9 %, при соларните панели от 89 % до 92,6 % (ен-ти-ви). Обемът на вноса на редкоземни елементи се е утроил.

Същият модел се вижда и на континентално равнище. Вносът на Италия от Китай е скочил с 91 % между 2019 и 2025 г., най-рязкото увеличение сред големите икономики в ЕС (Кориере дела Сера). В целия ЕС 98 % от вноса на соларни панели идва от Китай, а около 70 % от веригите за доставки при батериите и чистите технологии минават през китайски производители (Брюгел, Съвместен изследователски център на ЕС). Европа иска да се освободи от доставчик, от когото зависи повече от всякога.

Франция настоява, Германия се колебае

Пет държави — Франция, Италия, Испания, Нидерландия и Литва — внесоха на 25 май общ документ с искане за по-бързи търговски защити (Кориере дела Сера). Европейският комисар по търговията Стефан Сежурне предложи план в три части: дялът на една държава в дадена верига за доставки да бъде ограничен до 60 %, бавните разследвания по отделни продукти да бъдат заменени със секторни защитни мерки, а правилата за чуждестранните субсидии да бъдат затегнати (Льо Монд).

Германия не подписа. Берлин не отхвърля търговската защита като принцип, но предпочита прецизни инструменти, съвместими с правилата на Световната търговска организация, вместо груби тавани върху веригите за доставки, които могат да предизвикат китайски ответни мерки (Ханделсблат). Министърът на икономиката Катерина Райхе замина за Пекин през същата седмица с бизнес делегация от 40 души, за да търси „реципрочност“ и надежден достъп до редкоземни елементи. Тя се върна без споразумения (Дойчландфунк).

Предпазливостта на Германия следва собствената ѝ експозиция. Двустранната търговия с Китай достигна 250 млрд. евро през 2025 г., макар германският автомобилен износ да се е свил наполовина от 2022 г. насам (Юронюз, Кроне). Противоречията не се изчерпват с Берлин. Италия подписа по-твърдия документ, докато посреща китайския автомобилен производител Дунфън като партньор в управлението на завод на Стелантис в Касино (Ил Фато Куотидиано). Унгария, която е привлякла 44 % от китайските преки инвестиции, влизащи в ЕС, се изправя пред директен сблъсък между стратегията си за нови заводи и предложените тавани върху веригите за доставки, които могат да засегнат проектите на Би Уай Ди и Си Ей Ти Ел (Портфолио).

Реториката изпреварва прилагането

Трите стълба на Сежурне все още нямат законодателен текст. Предложеният инструмент срещу свръхкапацитета, който би позволил на ЕС превантивно да блокира внос под производствената себестойност, остава на етап консултации, а формално предложение се очаква най-рано през третото тримесечие на 2026 г. (Атлантически съвет). Обновеният регламент за проверка на преките чуждестранни инвестиции — държавен контрол върху чуждестранни придобивания в чувствителни сектори — постигна политическо споразумение през декември 2025 г., но ще започне да се прилага едва в края на 2027 г. (Съвет на ЕС).

Една конкретна промяна идва скоро: от 1 юли отпада прагът от 150 евро, под който пратките влизат без мито (Европейска комисия). В момента милиони малки пратки от китайски платформи за електронна търговия като Тему и Шийн влизат в ЕС без облагане и подбиват местните търговци. Облагането на всяка пратка с мито удря директно маржовете на този бизнес модел.

Китай не чака Европа да реши. Пекин вече наложи 42,7 % мита върху млечни продукти от ЕС (Юронюз), забави сертификациите на Еърбъс, ограничи износа на редкоземни елементи и санкционира седем европейски отбранителни компании (Радио Свободна Европа).

Европейският съвет се събира на 18 юни, за да зададе посоката. По-дълбокото противоречие е аритметично: Европа има нужда от китайски соларни панели, батерии и редкоземни елементи, за да постигне собствените си климатични цели. Защитата на местната индустрия забавя декарбонизацията; неконтролираният внос разрушава индустриалната база, нужна за дългосрочна самостоятелност (Център за европейска реформа). Три години след началото на политиката за „намаляване на риска“ зависимостта само се е задълбочила. На 18 юни Европа трябва да реши кое струва повече: да отслаби собствения си зелен преход, или да гледа как индустриалната ѝ база изчезва.