ЕС отвори път за връщания извън съюза

Европейският парламент одобри на 17 юни с 418 срещу 218 гласа първия регламент на ЕС, който създава обща правна основа за прехвърляне на хора с решение за извеждане към центрове в държави извън съюза (Европейски парламент, Дойче веле). Текстът заменя Директивата за връщането от 2008 г., която задаваше общи цели, но оставяше всяко правителство да ги пренася в националното си право. Новият инструмент е регламент, тоест ще се прилага еднакво във всички държави членки. Съветът, в който заседават националните правителства, трябва формално да го приеме, преди правилата да станат задължителни, но вотът в парламента вече фиксира политическото съдържание (Брюксел таймс).

Една система вместо двадесет и седем

Преминаването от директива към регламент прехвърля реална власт към общото европейско правило. По договорите на ЕС директивата казва на правителствата какво трябва да постигнат; регламентът казва как и не изисква национално транспониране (член 288 от ДФЕС). Директивата от 2008 г. произведе 27 различни режима за връщане, с различни срокове на задържане, права на обжалване и нива на изпълнение.

Новият регламент уеднаквява механизма. Задържането може да продължи до 24 месеца с възможност за шестмесечно удължаване. Хората с решение за извеждане ще трябва да предават документи за самоличност и биометрични данни. Европейската заповед за връщане, записана в шенгенските бази данни, тоест общата информационна система на ЕС за границите, ще позволява една държава да изпълни решението за извеждане на друга. Така преминаването през вътрешна граница няма да рестартира правната процедура (Европейски парламент, Брюксел таймс).

Властите получават и правомощия да претърсват жилища, вещи и електронни устройства, но след съдебно или административно разрешение. Заповедите за извеждане вече няма да се спират автоматично при обжалване; съдилищата ще решават за всеки случай отделно дали изпълнението да бъде временно блокирано (Дойче веле).

Центрове извън ЕС, но без карта

Най-спорната част от регламента разрешава двустранни споразумения с държави извън ЕС, които да приемат центрове за хора с вече издадена заповед за напускане. Непридружените непълнолетни са изключени. Приемащите държави трябва да спазват принципа на невръщане, който забранява човек да бъде прехвърлен на място, където е застрашен от преследване (Европейски парламент).

Италианското споразумение с Албания е най-близкият съществуващ модел. Премиерът Джорджа Мелони откри центрове в Шънджин и Гядър, но италианските съдилища блокираха първите задържания заради съмнения около концепцията за „сигурна държава“, а по-късно обектите бяха пренасочени към други функции. На 11 юни генерален адвокат в Съда на ЕС заключи, че центровете извън територията на съюза не са незаконни сами по себе си, но стандартите на ЕС за задържане и правото на защита не могат да бъдат отслабвани заради географията (Колеж на Европа).

Регламентът създава правно разрешение за връщане през външни центрове. Той не осигурява инфраструктура, не посочва готови приемащи държави и не изгражда система за наблюдение.

Националната реалност надделя над партийната лоялност

Натискът по границите разби обичайната дисциплина в политическите групи. И тримата малтийски евродепутати от Лейбъристката партия гласуваха за регламента, въпреки позицията на своята левоцентристка група на социалистите и демократите. Малка островна държава, която поема непропорционален миграционен натиск, избра националния интерес пред партийната солидарност (Европейски парламент). Испанското правителство стигна до обратния извод и се противопостави на текста с аргументи за законност и пропорционалност, докато продължава да прилага по-широкия Пакт на ЕС за миграцията. В Германия коалиционните линии се разминаха по познат начин: ХДС/ХСС и крайнодясната „Алтернатива за Германия“ подкрепиха регламента, а Германската социалдемократическа партия и Зелените бяха против.

Берлин едновременно запазва контрола по сухопътните си граници, защото вътрешният натиск за видими резултати при извежданията не чака европейските правила да влязат в сила.

Оперативната празнина

Дали единна система ще постигне това, което 27 отделни режима не успяха, зависи от въпроси, които регламентът не решава: договори с приемащи държави, права за инспекции, реалистични нива на извеждане и наблюдение, което още не е проектирано. Националните съдилища вече показаха в италианско-албанските дела, че ще проверяват условията на задържане спрямо стандартите за основни права, независимо от политическата амбиция. Съдът на ЕС почти сигурно ще направи същото. Тази съдебна битка едва започва.