Съдът на ЕС разчисти испанската амнистия

На 16 юли най-висшият съд на ЕС постанови, че испанският закон за амнистията на каталунските сепаратисти не противоречи на правото на съюза. Решението премахва едно от възраженията на европейско равнище срещу закона. То обаче не премахва пречката пред Карлес Пучдемон да се върне от Белгия: Върховният съд на Испания продължава да отказва да приложи амнистията по неговото дело, а националната заповед за арест остава в сила (съобщение на Съда на ЕС № 112/26, Euronews).

Какво всъщност реши Люксембург

Испански съдилища бяха отправили към Съда на Европейския съюз, заседаващ в най-тежкия си формат — Голям състав, три въпроса. Накърнява ли законът за амнистията финансовите интереси на ЕС? Нарушава ли европейските правила срещу тероризма? И принуждава ли двумесечният срок, даден на испанските съдии да се произнесат, да пренебрегнат висящи въпроси пред Съда на ЕС?

Отговорите бяха тесни. Амнистията е правомощие на държавите членки. Публичните разходи, свързани с опита за каталунска независимост, не означават автоматично вреда за бюджета на ЕС (Brussels Signal). Европейските антитерористични правила не забраняват амнистия, насочена към политическо помирение (Al Jazeera). А ако срокът в закона би принудил испанските съдии да се произнесат, преди Люксембург да отговори на преюдициално запитване, те трябва да оставят този срок без приложение (съобщение на Съда на ЕС).

Съдът не обяви Пучдемон за амнистиран. Не нареди на Испания да отмени заповедта му за арест. Не реши и дали изключението в самия закон за действия, свързани с „лично облагодетелстване“, обхваща поведението, което му се приписва. Тези въпроси остават за испанските съдилища (Politico, съобщение на Съда на ЕС).

Два съда, два пътя, и двата в Мадрид

Върховният съд държи наказателното дело срещу Пучдемон. Разследващият съдия отказва да приложи амнистията по оставащото обвинение за злоупотреба с публични средства. Мотивът е съществен: законът изключва действия, довели до лична полза, а съдията приема, че предполагаемото използване на публични пари за кампанията за независимост попада именно в тази категория (el Constitucional, NRC). Съдът на ЕС отслаби един от стълбовете на този отказ, като отхвърли аргумента за вреда върху бюджета на съюза. Но вътрешният въпрос остава: приложимо ли е изключението за „лично облагодетелстване“ към неговия случай? Това е въпрос на испанско, а не на европейско право.

Вторият път минава през Конституционния съд на Испания. През юни 2025 г. той прие, че законът за амнистията като цяло е съвместим с испанската конституция (Brussels Signal). Пучдемон вече е подал ампаро — конституционна жалба, с която твърди, че отказът на Върховния съд да приложи амнистията нарушава основните му права. Ако Конституционният съд отмени тълкуването на Върховния съд, и заповедта за арест, и решението за амнистията ще трябва да бъдат преразгледани (NRC).

Докато испански съд не отмени формално заповедта за арест, завръщането от Белгия носи реален правен риск. Белгийски и нидерландски медии описват решението ясно: това е крачка по-близо, но не и свободен пропуск (De Morgen).

Защо Европа следи испанско дело

Медии в няколко държави отразиха решението като повече от вътрешен испански спор. Германските публикации припомнят 2018 г., когато съд в Шлезвиг-Холщайн разглеждаше испанско искане за екстрадиция на Пучдемон и показа, че европейската заповед за арест — механизмът, чрез който една държава от ЕС иска от друга да предаде заподозрян — не заличава националните правни категории (Deutschlandfunk). Тогава въпросът беше дали друга държава ще изпълни испанската заповед. През 2026 г. въпросът е дали самата Испания ще приложи собствената си амнистия. Европейските съдилища могат да премахнат възражения по правото на ЕС, но не могат да принудят държава членка да използва закона, който е приела.

Съдът на ЕС очерта границата между това, което европейското право може да блокира, и това, което остава национален избор. Испанската амнистия премина тази граница. Дали Пучдемон ще се възползва от закона, вдъхновен от движението му, вече зависи изцяло от Върховния съд и Конституционния съд в Испания. Люксембург стесни делото. Мадрид все още държи вратата, през която Пучдемон иска да мине.