ЕС разрешава задържане на мигранти извън блока

Европейският парламент и Съветът, в който националните правителства договарят законодателството на ЕС, постигнаха на 1 юни споразумение, което за първи път позволява на държавите членки да задържат отхвърлени кандидати за убежище в страни извън ЕС. Новият регламент за връщането създава рамка за т.нар. центрове за връщане, тоест места за задържане на чужда територия за хора с окончателна заповед за извеждане. Така ЕС завършва преработката на миграционното си законодателство преди по-широкият Пакт за убежището и миграцията да влезе в сила на 12 юни (Европейски парламент, Съвет).

Законът разрешава и претърсвания на жилища за издирване на мигранти без документи, премахва автоматичното спиране на депортацията при обжалване и допуска безсрочно задържане при заплаха за сигурността (ЕФЕ). Текстът мина с мнозинство от десноцентристката Европейска народна партия до твърдодясната група „Патриоти за Европа“. Социалдемократите, Зелените и левицата гласуваха против. Испания беше единственото правителство, което се противопостави на сделката (Ел Еспаньол, Юронюз).

Рамка без място

Всяка държава членка вече ще може да сключи двустранно споразумение с правителство извън ЕС за откриване на център за задържане. Хартата на основните права на ЕС, вътрешният каталог на гражданските права в Съюза, ще продължи да се прилага и там, защото държавите членки остават юридически отговорни за хората, които прехвърлят (Европейски парламент). Непридружените непълнолетни са изключени. Семействата с деца не са.

Нито една трета държава засега не е подписала такова споразумение. Пет правителства — Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Гърция — търсят партньори в Африка и Централна Азия. Най-напред стигна германският вътрешен министър Александер Добриндт, който заяви, че Берлин очаква двустранни договори до края на годината и е готов да предложи финансова помощ или визови облекчения на склонни домакини. Нидерландският мозъчен тръст „Клингендал“ предупреди, че малко държави биха се съгласили, а онези, които го направят, може да „поискат значителна компенсация“ (Брюксел Сигнал).

Единственият работещ модел са двата италиански центъра в Албания. Разликата между амбицията и резултата е голяма: 527 прехвърлени души при годишна цел от 36 000. Италианските съдилища блокираха над половината задържания. По оценка на „АкшънЕйд“ схемата струва 153 000 евро на легло. Албания даде сигнал, че няма да поднови договорката след 2030 г.

Тясното място, което законът не решава

Провалът на европейската политика за връщане идва от раздробената дипломация: страните на произход отказват да издават документите за пътуване, без които депортацията не може да се случи. Франция издаде около 138 000 заповеди за извеждане през 2025 г., но изпълни приблизително 10,5 % от тях. Многомесечното замразяване на документите за пътуване от Алжир блокира системата и направи законодателния пропуск второстепенен (Льо Монд). Германия депортира 4 807 души през първото тримесечие на 2026 г., с над 20 % по-малко спрямо същия период на миналата година, докато над 237 000 души остават със заповеди за депортация. Испания изпълни едва 6,3 % от заповедите си за извеждане през 2025 г.

Центърът за връщане не променя тази сметка. Човек, задържан в Уганда или Узбекистан, пак не може да бъде изпратен в родината си без паспорт от страната на произход. Френски дипломатически източници казват пред „Льо Фигаро“, че не виждат „как би работило това“ (Льо Фигаро).

Къде влизат съдилищата

Две отслабени гаранции вероятно ще бъдат оспорвани в съда. Обжалването на депортация вече няма автоматично да спира извеждането; съдилищата ще решават във всеки отделен случай дали да се намесят (Юронюз). Преговарящите от Парламента и Съвета отпаднаха независим механизъм за наблюдение на центровете за връщане, който Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, първоначално беше предложила (Верфасунгсблог).

Висящо дело в Съда на ЕС, най-висшата съдебна инстанция на Съюза, може да пренареди цялата конструкция. По делото „Седрата“ (С-414/25) съдът трябва да реши дали италианският протокол с Албания е съвместим с правото на ЕС. Предварителното становище на генералния адвокат от април подкрепи протокола, но окончателно решение още няма. Отрицателно решение би подкопало правната основа, върху която стъпва регламентът. Европейският съд по правата на човека в Страсбург запазва отделно правомощие да блокира индивидуални прехвърляния чрез спешни обезпечителни мерки — същия инструмент, с който през 2022 г. спря британските депортационни полети към Руанда.

Регламентът трябва да мине през формални гласувания в Парламента и Съвета, очаквани в следващите седмици. Политическото мнозинство вече е налице. Правната рамка скоро ще стане закон. Липсва оперативната основа: държава домакин, готова да участва, и дипломатически натиск върху страните на произход, които от години отказват да съдействат.