ЕС удължава безплатните квоти до 2037 г.

Европейската комисия предложи на 17 юли да забави темпа, с който намалява таванът на емисиите, и да удължи безплатните квоти за замърсяване за тежката индустрия поне до 2037 г. В замяна заводите ще трябва да доказват, че инвестират в по-чисто производство (съобщение на Комисията, Le Monde). Засега обаче няма публични правила какво точно ще се счита за надежден инвестиционен план и какво ще се случва с компании, които получат квотите, но не изпълнят обещаното (оценка на въздействието на Комисията).

По-бавен натиск

Европейската схема за търговия с емисии е пазар с таван и търговия. Електроцентралите и фабриките трябва да държат по една квота за всеки тон въглероден диоксид, който изпускат. Таванът постепенно се свива, квотите стават по-оскъдни и по-скъпи, а това принуждава компаниите или да намаляват емисиите, или да инвестират в по-чисти технологии.

Комисията иска това свиване да се забави. Таванът ще намалява с 3,7 % годишно от 2031 до 2035 г. и само с 1,7 % от 2036 до 2040 г., вместо с планираните сега 4,3–4,4 % (съобщение на Комисията, Reuters). Така повече квоти остават в обращение. Ценовият сигнал, който тласка заводите към по-чисто производство, отслабва.

Безплатните квоти за стоманодобива, циментовата и химическата индустрия ще идват с условия. Компаниите ще получават 80 % от тях след одобрен инвестиционен план, а останалите 20 % едва след като докажат изпълнение (оценка на въздействието на Комисията). Нова Банка за индустриална декарбонизация ще разпредели 400 млн. квоти като допълнителна инвестиционна подкрепа (S&P Global).

Кой печели, кой плаща

Ясните печеливши са енергоемките производства. Германия, с голямата си база от стоманодобивни и химически предприятия, има най-силен интерес от промяната (Deutschlandfunk). Полша оглави коалиция от 12 държави, които настояваха за по-бавно намаляване на квотите, и нарече предложението „крайъгълен камък“ (Energetyka24).

Губят компаниите, които вече заложиха на зелено производство. Шведските стоманопроизводители ССАБ и Стегра инвестираха сериозно в стомана на основата на водород, с очакването, че растящата цена на въглерода постепенно ще направи по-чистия им продукт по-евтин от конвенционалната стомана. Ако традиционните производители получат повече безплатни квоти и повече време, този момент се отдалечава.

Националните бюджети също ще усетят ефекта. Приходите от търгове по схемата за емисии са достигнали приблизително 260–270 млрд. евро от 2013 г. насам, като по-голямата част е влизала в общите държавни бюджети (Update EU). Сега Комисията иска поне 50 % от бъдещите приходи от търгове да бъдат насочвани към индустриална декарбонизация (Europa Press, съобщение на Комисията). Това означава по-малко средства за национални климатични фондове и за общите бюджети.

Липсващият правилник

Част от тази гъвкавост има икономическа логика. Един стоманодобивен завод не може да премине към водород, преди да има водородна инфраструктура. Купуването на време за такъв преход не е само отстъпка към индустрията.

Проблемът е, че в предложението няма публичен шаблон за това какво ще се признава за надежден инвестиционен план. Кой ще пише критериите? Кой ще проверява изпълнението? Какво става, ако компанията получи квотите и отложи инвестициите? Комисията казва, че ще определи правилата чрез делегирани актове — вторично законодателство, изготвяно от самата Комисия без пълно гласуване в Европейския парламент. За сделка с такъв мащаб контролният механизъм идва твърде късно.

Екологичните организации Белона и Европейското бюро по околна среда твърдят, че предложението разхлабва въглеродния пазар едновременно в няколко посоки: по-бавен таван, повече безплатни квоти и по-слаб механизъм за изваждане на излишните квоти от обращение (Bellona, EEB). Ако намалението на емисиите изостане, разликата ще трябва да се наваксва в сектори като транспорта и отоплението на домовете, където съкращенията са по-трудни и по-скъпи.

Комисията предлага индустриална субсидия, платена чрез по-слаб въглероден сигнал. Все още не е показала правилника, който трябва да превърне тази субсидия в реална инвестиция.