Субсидиите замъгляват юнското решение на ЕЦБ

Петролът сорт „Брент“ мина 109 долара за барел. Ормузкият проток е затворен повече от 80 дни. В целия ЕС правителствата харчат милиарди за субсидии за горива, но всяко го прави по свой модел и без координация. На 11 юни Европейската централна банка, която определя общия лихвен процент за държавите от еврозоната, почти сигурно ще го повиши в икономика, която вече е под натиск. Националната фискална политика започва да раздалечава единния пазар, а ЕЦБ няма чист инфлационен сигнал, по който да се води.

Надпреварата със субсидиите

Германският „Танкработ“ — временна данъчна отстъпка за горивата от около 17 цента на литър на цена около 1,6 млрд. евро за два месеца — свали общата инфлация до 2,6 % през май. Мярката изтича на 30 юни. Германският министър на транспорта предупреди, че държавата не може да си позволи удължаване, а Бундесбанк очаква нулев растеж през второто тримесечие.

Други правителства избраха различни инструменти. Полша въведе правно обвързващи максимални цени на горивата с министерско постановление. Белгия активира официален план за петролна извънредна ситуация, единствената държава в ЕС, която го направи. Най-тясно е мястото на Италия: управителят на Италианската централна банка Фабио Панета предупреди в края на май, че енергийният шок ще натежи значително върху растежа и ще изведе инфлацията доста над целта. Рим поиска от Европейската комисия, изпълнителния орган на ЕС, да удължи фискалната клауза за извънредни ситуации, която позволява на правителствата временно да нарушават дефицитните ограничения, така че тя да покрива и енергийни разходи.

Комисията отказа. Тя предложи тясно изключение само за зелени инвестиции и изрично извади субсидиите за горива извън него. Това следва модела от по-ранните фискални преговори през 2026 г.: Комисията дава политически жест, но оставя ограниченията достатъчно стегнати, за да запази правилата за дефицита. Отделно Комисията поддържа позицията, че няма „непосредствен проблем със сигурността на доставките“, и предлага доброволна координация вместо задължителни мерки.

Изследванията върху субсидиите за горива последователно показват, че от тях непропорционално печелят домакинствата с по-високи доходи, защото те шофират повече. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие предупреди, че общите данъчни намаления и ценови тавани отслабват стимулите за пестене на енергия по време на криза в предлагането.

Защо ЕЦБ няма чист сигнал

Тази фискална раздробеност усложнява решението на ЕЦБ за 11 юни. Пазарите масово очакват повишение на лихвите, първото от три години. Висши представители на ЕЦБ, сред тях членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел, вече публично твърдят, че енергийният шок не може повече да се третира като временен.

Германският „Танкработ“ създава конкретно изкривяване. Като потиска изкуствено общата инфлация, той променя показателя за цялата еврозона, който ЕЦБ използва при определянето на политиката си. Когато субсидията изтече на 1 юли, германската инфлация ще се върне механично нагоре, а с нея и средната стойност за еврозоната. Пролетната икономическа прогноза на Комисията за 2026 г. описва капана директно: разхлабената фискална политика подхранва инфлацията, която изисква по-строга парична политика, а тя от своя страна застрашава устойчивостта на публичните финанси в силно задлъжнелите държави.

Италия поема всяко повишение на лихвите различно от Германия. ЕЦБ има предпазен инструмент за такова разминаване: Инструмента за защита на трансмисията, извънредна програма за изкупуване на облигации, създадена да спира спираловидно поскъпване на държавното финансиране. Но активирането му едновременно с повишаване на лихвите би поставило на изпитание механизъм, който досега не е използван.

Какво остава отворено

След 11 юни посоката зависи от това дали Ормузкият проток ще бъде отворен отново. Ако остане затворен през лятото, неблагоприятният сценарий на Комисията предвижда допълнително поскъпване на петрола и задържане на инфлацията в еврозоната на високи нива през 2027 г. Стратегическите резерви на държавите членки на Международната агенция по енергията вече се използват. А ЕС все още няма задължителен механизъм, който да координира какво харчат неговите 27 правителства, за кого и докога.

Двадесет и седем субсидии за горива не правят енергийна политика. Те създават проблем за паричната политика.