ЕС превежда 1,4 млрд. евро на Украйна

На 5 август Европейската комисия обяви, че е превела на Украйна 1,4 млрд. евро печалби от замразени активи на руската централна банка (Европейска комисия, Ройтерс). Движат се печалбите, не самите резерви, които са ги произвели. Именно това позволява парите да стигнат до Киев, но и показва границата на инструмента.

Как замразени активи носят пари

След руската инвазия през 2022 г. ЕС замрази активи на руската централна банка. Купоните по облигации и други плащания обаче продължиха да постъпват, без да могат да бъдат изпратени към Москва. Така тези парични потоци се натрупаха в централни депозитари на ценни книжа — институции, които държат и уреждат сделки с ценни книжа — и междувременно започнаха да носят лихва.

През 2024 г. Съветът на ЕС, където правителствата на държавите членки договарят и приемат законодателство, отдели тези печалби след замразяването за Украйна, без да посяга на главницата (ЮР-Лекс, Дъ Брюксел Таймс). Общата позиция на Г-7 е, че самите резерви трябва да останат блокирани, докато Русия не прекрати агресията си и не плати за нанесените щети (комюнике на Г-7 от Апулия). Петият трансфер следва същата логика.

Погасяване на заеми, не оръжия

Заглавието лесно създава впечатление за нови оръжейни доставки. Почти цялата сума обаче отива в канал за обслужване на заеми. Според Комисията 95 % ще помогнат на Украйна да изплаща заеми от ЕС и Г-7 по плана Extraordinary Revenue Acceleration за 45 млрд. евро. Само 5 % минават през Европейския механизъм за подкрепа на мира — извънбюджетния инструмент на ЕС за военна помощ (Европейска комисия, Юронюз).

Това разпределение има политическо значение. Унгария многократно блокира или забавя плащания по Европейския механизъм за подкрепа на мира. Като насочва почти всичко през заемния канал, схемата заобикаля този спор (Онет/Политико). Но това означава и че този транш основно обслужва дълг. Реалните военни средства — отделни 3,47 млрд. евро за дронове, ракети и изтребители — бяха отпуснати на 30 юли по друга програма (Европейска комисия).

Белгия поема правния натиск

Механизмът работи, докато руските резерви остават замразени и продължават да носят доход. И двете условия крият риск, като той се концентрира в Белгия, където „Юроклиър“ държи огромната част от блокираните активи.

Московски съд е разпоредил „Юроклиър“ да плати около 200 млрд. евро на руската централна банка. „Юроклиър“ заявява, че ще обжалва. Решението не може да бъде изпълнено в Европа, но дава на Москва правен повод за ответни действия срещу западни активи, които все още се намират в Русия (Вашингтон пост, Дъ Брюксел Таймс). Отделно руски инвеститори са завели арбитражни искове директно срещу Белгия (21нюз, Монд).

Белгийската експозиция изостря политическото разделение в ЕС. Литовският външен министър Кястутис Будрис, след като руска атака срещу Киев повреди литовското посолство, поиска Русия да плати компенсации и призова за международни механизми за документиране на щетите (Делфи). Литовският евродепутат Петрас Аущревичюс определи подхода „само печалбите“ като политически провал (Френдс ъф Юръп). Полските медии четат транша като полезен минимум, но не и като пълен отговор (Жечпосполита). Германското отразяване го описва като рутинен лихвен доход; Берлин не е призовал публично за конфискация на главницата (Шпигел).

Комисията казва, че блокираните руски активи са донесли общо 8 млрд. евро извънредни печалби. Тя обаче не е публикувала единна отчетност, която да показва колко е генерирано, преведено, поето като ангажимент и реално изплатено на Украйна (Европейска комисия). Правителствата се въздържат от конфискация на резервите заради риска от дела за държавен имунитет, ответни мерки срещу западни корпоративни активи в Русия и съмнения дали централни банки извън западния свят ще продължат да държат резерви в инфраструктурата на еврозоната. Засега Европейският съвет, където държавните и правителствените ръководители задават посоката на ЕС, избира правно по-предпазливия път: взема печалбите, оставя резервите и допуска Белгия да носи голяма част от правната експозиция. Никой държавен лидер не е поискал публично тази линия да бъде променена.