ЕС изключва украински мъже от закрила

На среща в Люксембург на 4 юни вътрешните министри на ЕС подкрепиха принципа украинските мъже между 23 и 60 години да бъдат извадени от европейския извънреден режим за бежанска закрила. Това би било първият случай, в който ЕС разделя колективната закрила по възраст и пол. Предложението има необичаен поддръжник: самата Украйна. Еврокомисарят Магнус Брунер каза пред репортери, че „и украинците искат от нас точно това“ (УНН, Евронюз).

Украинското военно положение забранява на тези мъже да напускат страната. Европейските икономики обаче разчитат на труда им. В същото време Хартата на основните права на ЕС забранява дискриминацията по пол и възраст.

Какво се променя

Директивата за временната закрила е извънреден механизъм, създаден през 2001 г. и задействан за първи път след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Тя дава на украинците автоматично право на пребиваване и работа, без индивидуални процедури за убежище. В момента схемата обхваща 4,33 млн. души. Пълнолетните мъже са 26,6 % от тях, или около 1,15 млн. души (Евростат).

Закрилата изтича през март 2027 г. Всички 27 държави членки подкрепят удължаването ѝ до 2028 г., но голямо мнозинство иска новото удължаване да не важи за нови заявления от мъже в мобилизационна възраст. Мъжете, които вече имат временна закрила, ще я запазят (Европейска комисия).

Промяната изисква квалифицирано мнозинство в Съвета, където заседават националните правителства: 55 % от държавите членки, представляващи 65 % от населението на ЕС. Нито една държава няма право на вето. Комисията ще представи официален законодателен текст в следващите седмици (Юроинтегрейшън).

Широка коалиция с вградено противоречие

Германия и Австрия водят натиска. Германският вътрешен министър Александер Добриндт каза, че Берлин има „съмнения дали украинците във военна възраст трябва да бъдат обхванати“ (Дойчландфунк). Шведският министър на миграцията Юхан Форсел беше по-пряк: тези мъже „трябва да са у дома и да се бият за бъдещето на Украйна и свободата на Европа“ (Гьотеборгс-Постен). Чешкият вътрешен министър Метнар заяви, че около 80 % от държавите членки подкрепят ограничението (ЧТ24).

Испания и Италия са против промяната. Испанският вътрешен министър Гранде-Марласка заяви: „Всички украински граждани трябва да останат защитени във всички държави от ЕС“ (Евронюз). Люксембург постави практически въпрос: ако държавите започнат да прилагат различни критерии, мъже, на които е отказана закрила в една страна, могат да се регистрират в друга. Така ще се създаде вътрешна миграционна въртележка в Шенген, зоната без граничен контрол (Тагеблат).

Държавите, които настояват най-силно за изключването, приемат и най-много украинци: Германия — 1,27 млн., Полша — 961 000, Чехия — 380 000 (Евростат, Юрактив). Полша вече изгражда обходен механизъм: картата ЦУКР, тригодишно разрешение за работа, което превръща временната закрила в стандартно пребиваване. Чехия предлага подобно петгодишно разрешение. И двете държави искат да запазят работниците, но да излязат от хуманитарната рамка, която им дава по-широки права.

Препятствието в основните права

Самата Комисия смени позицията си. През февруари неин говорител настояваше, че схемата „не прави разлика между жени, деца и мъже на каквато и да е възраст“ (Брюксел Сигнал). Четири месеца по-късно Брунер описа изключването като водещ вариант. Нито една институция на ЕС досега не е публикувала официално правно становище дали такова демографско изключение от колективната закрила е съвместимо с Хартата на основните права, която забранява дискриминацията именно на тези основания (Юроинтегрейшън).

Франция засега мълчи публично. Гласът ѝ е решаващ: без Париж до Мадрид и Рим трите държави няма да достигнат прага от 35 % от населението, нужен за блокиране на квалифицираното мнозинство. От позицията на Франция ще зависи дали това изключение ще стане право на ЕС, или европейската система за закрила ще запази принципа, че статутът на човека не зависи от възрастта, пола или нуждите на военно правителство от жива сила.