ЕС назначава пратеник за Кипър

Европейската комисия се готви да назначи специален представител за процеса по уреждане на кипърския въпрос. Така Брюксел ще влезе по-видимо в дипломатически процес, който формално се води от ООН. Кипърският президент Никос Христодулидис потвърди през юни, че имена са били обсъждани с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен („Катимерини Кипър“). Засега обаче няма публикувано решение на Съвета, решение на Комисията или мандат, които да показват какво точно ще може да прави този човек. Именно разминаването между политическия сигнал и реалната власт е същественото.

Комисията не може да преговаря, но без нея нищо не работи

Генералният секретар на ООН посредничи между двете кипърски общности и трите държави гаранти: Гърция, Турция и Великобритания (мисията на ООН за добри услуги в Кипър). Комисията не може да преговаря за територия, изтегляне на войски или разпределение на властта. Това е работа на страните и на ООН.

Ролята на Комисията е по-техническа, но затова и незаменима. Когато Кипър се присъединява към ЕС, Протокол № 10 замразява прилагането на правото на ЕС в районите, в които Република Кипър не упражнява ефективен контрол. Правилата за свободно движение, митници, държавна помощ и граничен режим просто не действат в северната част на острова.

Ако някога има споразумение, тези правила ще трябва да бъдат включени. За това е нужно правно предложение от Комисията и единодушно решение в Съвета, където заседават правителствата на държавите членки. Всяко правителство има право на вето. Пратеникът няма такова.

Комисията вече има и практическо присъствие на терен. Според „Политис“ от 2006 г. ЕС е поел ангажименти за над 760 млн. евро под формата на грантове, техническа помощ и стипендии за турско-кипърската общност, за да подготвя евентуално обединение, без това да означава признаване (регламентът за помощта). Един пратеник би могъл да свърже дипломацията на ООН с реален пакет за изпълнение. Брюксел може да намалява техническите пречки. Не може с регламент да премахне политическата конструкция на разделението.

Лостовете са у правителствата, не у пратеника

Атина и Никозия искат пратеникът да служи на конкретна цел: кипърският въпрос да бъде обвързан с реалните ползи, които Турция търси от ЕС. Модернизацията на митническия съюз, визовата либерализация и замразеният процес на присъединяване са неща, които Анкара иска, но не може да получи от пратеник на Комисията. За тях е нужно правителствата на ЕС колективно да решат, че ще ги задържат, докато Турция не направи стъпки по Кипър (Кипърската новинарска агенция, „Прото тема“). Христодулидис описва подхода като „постепенен, пропорционален и обратим“: напредъкът в отношенията ЕС–Турция да върви успоредно с напредъка по Кипър.

На 8 юли Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща поставиха темата пред турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Анкара, като обвързаха новата динамика в отношенията ЕС–Турция с подновяване на усилията за уреждане на кипърския въпрос („Факти“, „Катимерини Кипър“). Два дни по-късно те уточниха, че Брюксел ще подкрепя, а няма да замества процеса на ООН.

Проблемът е, че правителствата в ЕС нямат еднаква готовност да превърнат Кипър в входна врата към отношенията с Турция. Германия гледа на Турция като на незаменим партньор в НАТО по югоизточния фланг, важен за сигурността в Черно море и за сътрудничеството в отбранителната индустрия (Германският институт за международна политика и сигурност, „Тагесшау“). Берлин подкрепя връзката между ООН и ЕС, но според публичните му позиции разглежда ангажимента с Турция като твърде широк, за да бъде заключен около един-единствен въпрос. Италианската сметка е сходна: миграцията, Либия, енергетиката и стабилността в Средиземноморието тласкат Рим към поддържане на няколко отворени канала към Анкара („Формике“).

Посочените национални позиции показват, че Гърция и Кипър са единствените правителства, които поставят острова като централно условие за отношенията ЕС–Турция. Така пратеникът се оказва в позната за Комисията роля: технически необходим, но политически зависим от столици с други приоритети.

Липсващият мандат

Пратеникът може да помогне за изпълнението на бъдеща сделка. Не може да принуди правителствата да използват лостовете си спрямо Турция. Назначението потвърждава незаменимата роля на Комисията като правен инженер на евентуално уреждане: без Брюксел Протокол № 10 остава замразен и нито едно мирно споразумение не може да функционира в рамките на правото на ЕС. Назначението обаче не доказва, че правителствата ще запишат условия в реални решения на Съвета. Само това би превърнало технократичния пратеник в политически натиск, а мандат за такъв опит засега не е публикуван.