ЕС обвързва Турция с Кипър

Очаква се Европейската комисия да назначи нов пратеник по кипърския въпрос на мястото на Йоханес Хан, който подаде оставка през март. Кипърският президент Никос Христодулидис казва, че ЕС има „най-решаващата роля“ в новия опит, след като е обсъдил назначението с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща („Сайпръс мейл“). Самото назначение е процедурна стъпка. По-трудният тест е друг: дали ЕС може да превърне икономическата си тежест в дипломатически натиск върху най-дълго замразения конфликт в Европа.

Какво може и какво не може да направи пратеникът

Пратеникът няма да бъде медиатор. Преговорите за уреждане на конфликта остават в ръцете на ООН. Пратеникът на ООН Мария Анхела Олгин обикаля между Никозия, Анкара, Атина и Брюксел, за да подготви възможна разширена среща в края на юли или през август („Йени Шафак“). Задачата на пратеника на ЕС е различна: да подреди европейските инструменти около това, което процесът на ООН произведе.

ЕС контролира достъпа до модернизацията на митническия съюз, която Турция иска, визовите критерии, които Анкара се опитва да изпълни, помощта за кипърските турци по Регламент 389/2006, както и правилата за търговия през разделителната линия на острова по Регламента за Зелената линия. Европейският съвет от април 2024 г., където държавните и правителствените ръководители задават посоката на ЕС, описа ангажимента с Турция като „постепенен, пропорционален и обратим“ (Европейски съвет). Ролята на пратеника е тази условност да заработи на практика, а не само в заключенията от срещите.

Една институционална подробност ще определи обхвата му. Пратеник, излъчен с подкрепата на Комисията, може да координира инструменти на Комисията: търговски условия, помощи, регулаторни стандарти. Пълноправен специален представител на ЕС, назначен от Съвета, където решават външните министри, по договорите на ЕС, би имал по-широка политическа тежест. Форматът на назначението ще покаже колко реален натиск може да упражнява пратеникът.

Къде лостът отслабва

Турция отхвърля изходната предпоставка. Външният министър Хакан Фидан е заявил пред Олгин на 15 юни, че Анкара подкрепя решение с две държави и настоява за суверенно равенство на кипърските турци („Йени Шафак“). Това влиза в пряко противоречие с дългогодишната рамка на ООН, която предвижда една обединена държава с две самоуправляващи се зони и споделена федерална власт: една кипърско-гръцка и една кипърско-турска. Анкара не признава Република Кипър и третира острова като постоянна пречка в отношенията между ЕС и Турция (Център за европейска реформа, докладът на Комисията за Турция за 2025 г.).

Лидерът на кипърските турци Туфан Ерхюрман поставя друга граница. Той приветства помощта на ЕС чрез търговия, финансиране и регулации, но смята, че ЕС не може да седи на масата за преговори, защото Кипър вече е държава членка. Така Брюксел е страна, а не неутрален посредник („Политис“).

Третата пречка е вътрешна за ЕС. Модернизацията на митническия съюз и визовата либерализация за Турция изискват широка подкрепа от държавите членки, а в ключови области и единодушие, което означава, че една страна може да блокира процеса. Франция е предпазлива към визовия достъп за Турция. Германия цени работните си отношения с Анкара по миграцията и сътрудничеството в НАТО и едва ли би подкрепила ескалация, водена само от кипърския дневен ред, ако тя ги увреди („Тагесшау“). Всяка столица подкрепя пратеника по различни причини. Всяка подкрепа идва със собствен таван.

Защо Никозия иска Брюксел да бъде вътре в процеса

Христодулидис твърди, че само Брюксел може да свърже напредъка по Кипър с ползи, които Турция действително иска. ООН може да свиква преговори. Тя не може да предложи на Анкара безвизово пътуване или по-добър търговски достъп.

Моментът се вписва в по-широка промяна. Кипър бързо повиши профила си в сферата на сигурността чрез съобщено споразумение за статута на силите с Франция и американски инвестиции във военновъздушната база в Пафос (фондация „Робер Шуман“, „Дипломат магазин“). Тази нарастваща военна стойност дава на Никозия нова тежест, когато иска ЕС да приема дипломатическите ѝ приоритети сериозно. Пратеникът е институционалният слой на този проект.

Предишният опит предполага търпение. Диалогът между Сърбия и Косово с посредничеството на ЕС доведе до споразумение през 2013 г., което все още не е напълно приложено. Специалният представител на ЕС в Босна работи от години, докато Европейският парламент предупреждава, че обструкциите продължават да блокират реформите (Европейски парламент). Европейските пратеници могат да структурират договорки. Налагането на изпълнение е отделен въпрос.

Пратеникът може да държи Кипър видим в Брюксел и да попречи нормализирането на отношенията между ЕС и Турция да се откъсне от условията по кипърския въпрос. Ако държавите членки позволят на турските досиета да напреднат без съществени отстъпки за Кипър, пратеникът ще остане координатор без лост за натиск. Брюксел вече е попадал в тази позиция.