Сделката за връщане ЕС–Нигерия чака одобрение от ЕП

Европейският комисар по миграцията Магнус Брунер и нигерийската външна министърка Бианка Одумегву-Оюкву са подписали първото споразумение за реадмисия между ЕС и Нигерия във вторник, 10 ноември, в Абуджа, съобщи австрийската телевизия ORF (ORF). Целта е да се ускорят депортациите на нигерийци, които нямат право да останат в Европа. Засега споразумението няма правна сила, текстът му не е достъпен за обществеността, а връщането на хората продължава да зависи от документи за пътуване, които могат да издават само нигерийските власти.

Подписан текст, който остава скрит за обществеността

Споразумението за реадмисия задължава едната държава да приеме обратно хора, които нямат право да останат на територията на другата, след като е издадено законосъобразно разпореждане за напускане. То не определя кой има право на убежище. Тези правила остават непроменени.

Подписът във вторник е първа от три стъпки. Съветът на ЕС, в който заседават националните министри, разреши подписването „при условие че споразумението бъде сключено“, тоест окончателното одобрение предстои (Решение на Съвета за подписването). Следващите стъпки са: първо евродепутатите трябва да дадат съгласието си, а едва след това министрите могат да одобрят споразумението окончателно (Бележка на Съвета).

Обществото не може да прецени какво точно ще одобрят с тези гласувания. Подписаният текст, ST 12944/26, е отбелязан с LIMITE — категория на Съвета за документи с ограничен публичен достъп. Съветът ще го публикува едва заедно с решението за окончателно одобрение (Австрийски парламент).

Единственото публично описание на проекта досега даде държавният министър на Ирландия Колм Брофи. Пред долната камара на ирландския парламент той каза, че проектът определя срокове за издаване на документи за пътуване и обхваща също някои лица без гражданство и граждани на трети държави — тоест хора, които не са нито нигерийски, нито граждани на ЕС (Дебат в Дайл). Именно сроковете могат да променят резултата. Но това е обобщение на министъра за проект, а не текстът на подписаните клаузи.

Защо преговорите продължиха десет години

На 12 септември 2016 г. министрите дадоха на Европейската комисия мандат за преговори. Още в доклада си за напредъка от 2024 г. Съветът посочваше въпрос, по който се очаква отговор от нигерийското министерство на правосъдието (Доклад на Съвета от 2024 г.).

Абуджа искаше повече от договор за връщане на мигранти. Външното министерство на Нигерия настояваше за подкрепа за реинтеграцията на върнатите, помощ за инфраструктурата и повече законни възможности за нигерийци да работят в Европа (Министерство на външните работи на Нигерия). Когато преговарящите парафираха текста на 23 март 2026 г., съвместното комюнике остави разговорите за законната миграция и визите за бъдещи етапи (Комюнике от март).

Така всяка страна разполага с нещо, от което другата има нужда. Нигерийските искания зависят от бъдещи европейски решения, много от които се вземат в националните столици. Европа продължава да разчита на съдействието на Нигерия, когато депортира човек без валиден паспорт.

Разликата между разпорежданията и реалното връщане

Връщания се извършват и без договора. На 26 септември в Лагос кацна чартърен полет с 58 души на борда, 46 от които са били от Италия; операцията е наблюдавана от италианския надзорен орган за местата за задържане (Италиански мониторинг на връщането).

Разминаването личи от оценка на Европейската комисия с ограничен достъп, публикувана от Statewatch. През 2023 г. държавите от ЕС са издали 11 120 разпореждания за напускане на нигерийци, но са осъществили 1 175 връщания; паралелно с това са отправили 1 873 искания към Нигерия да приеме хора обратно, а са били издадени 857 извънредни документа за пътуване (Statewatch). Тези числа не проследяват едни и същи хора във времето. Те показват голяма разлика между разпорежданията и завършените връщания, но не обясняват на кой етап се забавят отделните случаи.

Предишният опит не дава основание да се очаква, че самият подпис ще затвори тази разлика. Европейската сметна палата установи, че средният процент на връщане на нигерийци е бил около 25 % между 2014 и 2018 г., а делът на връщанията не е следвал пряко напредъка в преговорите за реадмисия (Европейска сметна палата).

Някои публикации изпревариха доказателствата. Нидерландският всекидневник De Telegraaf съобщи, че отхвърлените мигранти щели да бъдат връщани до 30 дни (De Telegraaf). Срокът от 30 дни обаче идва от отделното Споразумение от Самоа — договора за партньорство на ЕС с държавите от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион. Там той се отнася до отговора на искане за връщане, а не до изпращането на когото и да било със самолет (Споразумение от Самоа).

Договорът, подписан от Брунер, формализира процедура, която Италия и други страни вече прилагат по отделни случаи. Единственото възможно предимство е въвеждането на общи срокове и правила за документите, които остават недостъпни за външни наблюдатели. Преди евродепутатите да гласуват, Съветът трябва да им предостави текста и, както е обещал, да го публикува при окончателното одобрение. Европейската комисия, чиято оценка съдържа данните за 2023 г., може да покаже дали впоследствие са се увеличили исканията, издадените документи и завършените връщания. Докато текстът не бъде предоставен и резултатите не бъдат отчетени, ускоряването на депортациите в Нигерия остава официално обещание; самият подпис не доказва, че връщанията ще станат по-бързи.