Таксата за пратките на ЕС няма цена

На 16 септември Европейският парламент гласува замяната на целия митнически кодекс на ЕС с нова рамка, която предвижда такса за обработка на стоките, изпращани директно от държави извън Съюза до европейски потребители. Заглавията в Европа веднага започнаха да цитират суми от 2, 7 и дори 10 евро за пратка. Нито една от тези суми не е законово определена. Европейската комисия още не е определила таксата, а размерът ѝ, методът на изчисление и начинът на събиране трябва да бъдат уредени с допълнителни законодателни актове, които все още не са изготвени (Европейски парламент, EUnews).

Парламентът все пак определи кой ще носи отговорност пред митническите органи, когато пратката пристигне. При стандартния модел това вече ще бъде онлайн платформата — Temu, Shein или AliExpress — а не купувачът. Платформата ще се счита за „вносител“ и ще отговаря за данните, митата и спазването на изискванията (Brussels Times). Събирането на таксата трябва да започне най-късно до 1 ноември 2026 г., но само след като системата за прилагане на Комисията бъде готова.

Две начисления, а не едно

Това разграничение е важно, защото вече се наслагват два отделни инструмента, а повечето публикации ги представят като едно. Фиксираното мито от 3 евро, което се прилага от 1 юли съгласно Регламент (ЕС) 2026/382, премахна старото освобождаване, позволяващо на пратки със стойност до 150 евро да влизат безмитно. Това е мито, начислявано за всяка продуктова категория в пратката, а не за самата пратка. Пакет с ризи и калъф за телефон например може да бъде обложен с 6, а не с 3 евро. Данните на полската митническа администрация показват разликата: през предходната година властите са обработили над 26 млн. пратки, съдържащи приблизително 130 млн. категории продукти, или средно около пет категории на пратка (Prawo.pl).

Таксата за обработка има друга функция. Тя трябва да покрие действителните разходи на митническите органи за обработка на данните от електронната търговия, анализа на риска и проверката на стоките. Таксата се добавя към митото от 3 евро, а не го заменя (RTL Belgium). Сумата от 2 евро, която се цитира в медиите, е един от вариантите, обсъждани по време на преговорите. Сумите от 7 и 10 евро са съответно лобистки искания на полската камара за електронна търговия и на европейската асоциация на текстилната индустрия Euratex (dlaHandlu.pl, Fakt). Нито една от тези суми не беше включена в приетите правила.

Митническата граница се премества към складовете

Митото от 3 евро вече промени логистиката. Белгийските митнически органи отчетоха през юли 53 % спад на малките пратки на годишна база на летището в Лиеж, а броят на опростените митнически декларации е намалял приблизително наполовина (Boursorama/AFP, The Loadstar). Както писахме по-рано, пратките от държави извън ЕС към Нидерландия са намалели с 46 % през юли и август (To Brief). Подобен спад е отчетен и в Словения и Франция.

Общият тонаж на товарите на летище Лиеж обаче се е увеличил с 4 % за същия период (Aktus-CCI). Декларациите за внос на едро са се увеличили с около 3 млн. Нидерландските митнически органи изрично заявиха, че чуждестранните онлайн магазини се насочват към внос на едро и складиране в ЕС (Euronews). Според публикации Shein и Temu изграждали логистичен капацитет за изпълнение на поръчки около Вроцлав в Полша. Пратка, изпратена от полски склад до германски потребител, вече не е внос. Стоките все пак са влезли в ЕС като групова пратка — декларирани, обложени и подложени на митнически контрол, — но последният етап от доставката до клиента вече е вътрешен.

Въпросът е дали контролът става по-ефективен, или само сменя мястото си. Обемът на работа на граничните звена за пратки ще намалее. Повече работа ще поемат проверките в складовете, органите за безопасност на продуктите и надзорът на вътрешния пазар.

Кой плаща, кой печели

Търговците от ЕС са най-очевидните печеливши. Те се конкурираха с директен внос, при който митото изцяло се заобикаляше. Това предимство вече отпада. Митническите органи получават конкретен контрагент: платформа, която разполага с данни и финансов капацитет, вместо да търсят отговорност от милиони отделни получатели.

За потребителите резултатът е по-нееднозначен. Фиксирана такса тежи най-много върху евтините покупки: сегашното мито от 3 евро само по себе си се равнява на 60 % от цената на стока за 5 евро, преди начисляването на ДДС. Нито една платформа не е поела публичен ангажимент да поеме разходите, нито е оповестила как ще ги прехвърля към клиентите (Tagesschau). Големите платформи могат да разпределят разходите за спазване на правилата върху огромен брой поръчки и да инвестират в складове в ЕС. Малките продавачи от трети държави не могат да направят същото. Реформата може да изравни конкурентните условия между търговците от ЕС и тези извън него, но едновременно с това да засили позициите на най-големите платформи спрямо по-малките им конкуренти.

Основният резултат от гласуването е веригата от отговорности: платформата отговаря пред митническите органи, Комисията определя таксата, а крайната сума за потребителя все още не е определена. Който цитира конкретна надбавка, представя като факт размер, който законът още не е определил.