Европрокуратурата притиска Ирландия за фирми фантоми

Бъдещият европейски главен прокурор Андрес Ритер посочи Ирландия като слабо място в защитата на ЕС срещу финансови измами. Ритер, който поема Европейската прокуратура на 1 ноември, каза пред ирландски медии, че в страната се регистрират „много кухи фирми“ и че те може да участват в измами с ДДС и пране на пари в цяла Европа („Айриш таймс“, „Ар Ти Е“). Причината според него е институционална: Ирландия не участва в Европейската прокуратура, органа на ЕС, който може пряко да разследва и да повдига обвинения за престъпления срещу бюджета на съюза в държавите членки.

Това е предупреждение, а не доказан съдебен извод. Но идва от човека, чиято работа е да преследва точно този тип престъпления в 24 участващи държави, а описаният от него механизъм е реален.

Как работи пролуката

Европейската прокуратура действа чрез двустепенна система, създадена с Регламент 2017/1939. В Люксембург централна служба координира стратегията. Във всяка участваща държава делегирани прокурори работят вътре в националната правна система. Те могат да разпореждат претърсвания, да замразяват активи и да водят дела пряко. Когато каруселна измама с ДДС обхване Италия, Германия, Франция и Полша, Европейската прокуратура я третира като едно разследване.

Ирландия прекъсва тази верига. Тъй като е избрала да не участва, прокурорите на Европейската прокуратура не могат да действат на ирландска територия. Те трябва да изпращат официални искания и да чакат. Ритер описа разликата директно: в рамките на Европейската прокуратура „ние не координираме, ние го правим сами“ („Ар Ти Е“).

Сътрудничество все пак има. Ирландия е получила над 50 искания от Европейската прокуратура между 2021 г. и края на 2025 г. и е участвала поне в едно разследване за предполагаема ДДС измама за 48 млн. евро, обхванала девет държави („Айриш таймс“). При каруселните измами обаче скоростта е решаваща. Кухите фирми могат да бъдат ликвидирани, а парите преместени, преди да дойде формален отговор. Сътрудничеството чрез искания не е същото като пряка прокурорска власт.

Каруселните измами отвъд границите

Мащабът, който Европейската прокуратура следи, показва защо тази пролука има значение. До края на 2025 г. институцията отчита 3 602 активни разследвания с оценени щети за 67,27 млрд. евро, от които 45,01 млрд. евро са свързани с измами с ДДС и мита (Европейска прокуратура). Година по-рано числата са били 2 666 дела и 24,8 млрд. евро („Трансперънси интернешънъл ЕС“). Ръстът отразява едновременно разширяването на измамните мрежи и по-широкия обсег на прокуратурата.

Последните случаи показват модела. В Италия разследването „Метало“ е насочено към предполагаема схема за ДДС измама за 42,8 млн. евро, изградена около луксозни автомобили, внесени от Германия, фалшиви фактури и дружества, регистрирани на подставени лица (Европейска прокуратура). Във Франция Европейската прокуратура претърси 26 компании, заподозрени в ДДС измами в района на Париж („Льо Фигаро“). Веригите от кухи фирми минават през целия континент. Ролята на Ирландия като удобно място за регистрация на дружества се вписва в тази картина.

Затваряне на пролуката, но бавно

Ирландия се движи към присъединяване. Междуведомствена работна група препоръча подготовка през октомври 2023 г., а министърът на правосъдието Джим О'Калахан посочи, че Ирландия може да поиска членство догодина („Ло сосайъти газет“). Ирландската правна традиция разделя разследването от обвинението по-ясно от повечето континентални системи, а адаптирането на вътрешното право изисква законодателство без публикуван график. Вътрешното забавяне минава през Министерството на правосъдието, което трябва да изготви законопроекта, одобрение от кабинета и приемане от Ойряхтас, ирландския парламент.

Клубът на държавите извън Европейската прокуратура се свива. Унгария официално уведоми, че възнамерява да се присъедини в края на май 2026 г. („Дейли нюз Хънгари“). В Дания по-широкото изключение от правосъдната политика на ЕС има по-дълбока конституционна основа; правителството е допуснало референдум, но решение няма („Берлингске“). Присъединяването към Европейската прокуратура затваря една пролука, но националните съдилища продължават да определят колко реална власт има тя: в Гърция съдилищата дадоха на делегираните прокурори двегодишни мандати вместо поисканите пет години и отхвърлиха жалбата на институцията („Юронюз Гърция“).

Все още не е ясно защо Ирландия изглежда привлекателна за измамните мрежи: заради неучастието в Европейската прокуратура, лесната регистрация на компании, финансовата инфраструктура или комбинация от трите. Предупреждението на Ритер постави въпроса официално. Отговорът зависи от това дали Дъблин може да придвижи законодателството със скоростта, която изисква тази пролука в прилагането на правилата на единния пазар.