ЕС натиска за външни центрове след Албания

ЕС финализира първата си правна рамка за задържане на кандидати за убежище с окончателен отказ в центрове извън Европа. Предложеният Регламент за връщането, който вече е в триалог, тоест в преговори между Комисията, Европейския парламент и Съвета за окончателния текст на закона, би позволил на държавите членки да прехвърлят отхвърлени кандидати в „центрове за връщане“ в страни извън ЕС. Единственият действащ модел, италианските центрове в Албания, е обработил около 1,5 % от обявената си цел.

Два инструмента, една посока

Регламентът за връщането, предложен през март 2025 г., трябва да замени Директивата за връщането от 2008 г., която сега урежда депортирането на хора без право на престой. Старата директива задаваше минимални стандарти, но оставяше прилагането на всяка държава членка. Резултатът беше 27 различни системи. Новият текст е регламент, което означава, че ще се прилага еднакво във всички държави от ЕС, без да се пренася в националното законодателство (Солидар).

Ключовата разпоредба, член 17, създава правно основание за места за задържане извън територията на ЕС (Верфасунгсблог). Европейският парламент подкрепи това през март 2026 г. с 389 срещу 206 гласа (Евронюз). Преговорите в триалога бяха прекъснати на 20 май без споразумение. Следващият кръг е насрочен за 1 юни (НАМПА/АФП).

Шест дни по-рано всички 46 държави членки на Съвета на Европа, организацията за защита на човешките права на континента, отделна от ЕС, приеха Кишиневската декларация. Тя не променя Европейската конвенция за правата на човека. Но указва, че защитите по Конвенцията, включително забраната на изтезанията и правото на семеен живот, не бива автоматично да блокират депортации, след като националните съдилища са оценили рисковете (Асошиейтед прес, Британски институт по международно и сравнително право). Комисията приветства двата инструмента като „съвместими“ с миграционния ѝ дневен ред (ЕС Пърспективс). Регламентът изгражда оперативната инфраструктура. Декларацията отслабва съдебните филтри, които могат да я спрат.

Какво всъщност показва Албания

Италианските центрове за задържане в Албания са единственият действащ прецедент. Премиерът Джорджа Мелони обяви протокола през 2023 г. с цел 36 000 прехвърляния годишно. До април 2026 г. италианският национален омбудсман, Гаранте национале, независим надзорен орган, отчете 192 души, преминали през обектите, от които 56 депортирани (Паджела Политика). Дори собствената правителствена цифра от 536 прехвърляния представлява 1,5 % от годишната цел. Петгодишният бюджет е около 670 млн. евро.

Оперативният проблем е още по-дълбок. Всяка депортация от албанските центрове изисква човекът първо да бъде върнат в Италия, защото пряка депортация от албанска територия не е правно допустима. Центровете не съкращават процедурата. Те добавят още една стъпка. Италианските съдилища блокираха схемата през октомври 2024 г. като несъвместима с правото на ЕС. Правителството отговори с указ, който прекласифицира центровете от места за обработка на молби за убежище в обекти за задържане преди депортация. Външният министър на Албания е заявил, че протоколът няма да бъде удължен след 2030 г. (Ла Нотиция Джорнале).

Истинското затруднение

В целия ЕС се изпълняват едва около 28 % от решенията за връщане. Това е рекордно високо ниво, но все пак означава, че седем от десет души, на които е наредено да напуснат, не го правят (Евростат). Пречката е дипломатическа: държавите на произход отказват да приемат обратно своите граждани. Франция е издала около 156 000 заповеди за връщане през 2025 г. и е изпълнила под 15 000 (Льо Фигаро). Германия е депортирала 4 807 души през първото тримесечие на 2026 г., с 22 % по-малко на годишна база, въпреки че вътрешният министър превърна центровете за връщане в своя водеща политика (Щерн).

Нито една трета държава не е подписала споразумение да приеме такъв център. Франция отказва да участва, като се позовава на конституционни ограничения. Френският сенат заключи, че механизмът „рискува да подкопае процесуалните гаранции“, докато решава погрешния проблем (Френски сенат).

Съдът на ЕС още не се е произнесъл дали задържането извън територията на Съюза е съвместимо с правото на ЕС. Заключение на генерален адвокат от април, необвързваща правна препоръка към съда, отвори вратата по принцип, но направи ясно разграничение между сегашната италианска схема и по-широката концепция за центрове, която регламентът би създал (Анализ на правото на ЕС). Очакваното по-късно тази година решение може да ограничи цялата рамка още преди да отвори първият център.

Албанският прецедент показва правна машина, насочена към грешното затруднение. Реалната пречка е държавите на произход да бъдат убедени да съдействат. По това няма напредък.