Еврофондовете стигат до августовски срок

Финансовите министри на ЕС придвижиха тази седмица две досиета. Едното решава дали държавите ще получат пари. Другото решава кой ще държи контрола върху финансовите правила в Европа.

Първото беше спешно: одобряване на преработени планове за възстановяване на девет държави членки, сред които Кипър, Литва, Финландия, Германия, Унгария и още четири страни (Cyprus Mail). Второто е по-дългосрочно и по-политическо: ирландският вицепремиер Саймън Харис, който председателства заседанието по време на ирландското председателство на Съвета, обяви, че е получил единодушна подкрепа до октомври да бъде договорена позиция за централизиране на части от финансовия надзор в ЕС (RTÉ).

Договорът е одобрен. Парите не са.

Механизмът за възстановяване и устойчивост на ЕС работи като договор, не като чек. Държавата подава план за реформи, Комисията и Съветът го одобряват, а плащанията идват само след изпълнение на конкретни етапи: приети закони, създадени институции, завършени проекти (EUR-Lex, ECA). Одобряването на преработен план само обновява обещаното от държавата. То не освобождава средствата.

Тази разлика вече е решаваща, защото механизмът приключва. Всички останали етапи трябва да бъдат изпълнени до 31 август 2026 г., исканията за плащане трябва да бъдат подадени до 30 септември, а последните преводи да бъдат направени до края на годината. След това неизразходваните средства се губят окончателно (European Parliament Research Service).

Кипър показва разликата между одобрение и изпълнение. Финансовият министър Макис Керавнос отиде в Брюксел с актуализиран план, но парламентът в Никозия още трябва да приеме закона за създаване на нов орган за развитие на бизнеса. Ако управителният съвет не бъде назначен до края на август, около 50–69 млн. евро безвъзмездни средства са под риск (Philenews).

Румъния не е сред деветте държави, чиито преработени планове току-що бяха одобрени, но е предупреждението как изглежда същият проблем в по-голям мащаб. Букурещ вече загуби около 500 млн. евро след неуспешно искане за плащане, а още 8,7 млрд. евро зависят от това дали парламентът ще успее да приеме девет оставащи закона преди крайния срок в края на август (Digi24, Romania Insider). В началото на юни и Румъния, и Кипър имаха под половината си етапи, оценени като изпълнени (European Parliament Research Service).

Кой получава таксите — и властта?

Второто досие ще остане и след крайния срок за средствата за възстановяване. Целта е ясна: компания от една държава в ЕС да може по-лесно да набира капитал от инвеститори в друга. В момента европейските капиталови пазари са разделени между 27 национални системи, всяка със свой регулатор, свои правила и свои такси. Пакетът за интеграция и надзор на пазарите е законодателният опит тези системи да бъдат свързани (Irish Presidency).

По принцип всички подкрепят интеграцията. Спорът е кой какво ще надзирава. Пакетът може да прехвърли надзора върху големите групи фондове от националните регулатори към Европейския орган за ценни книжа и пазари, базиран в Париж и отговарящ за координацията на правилата за ценни книжа в ЕС (WealthBriefing). Това означава, че регулаторните такси, които фирмите плащат на своя надзорен орган, ще отиват към европейския орган вместо към националните институции.

За трансграничните емитенти и по-големите инвеститори по-малката фрагментация означава по-ниски разходи за съответствие и по-добри пазарни данни (European Parliament Research Service). За малките финансови центрове това е пряка заплаха за бюджетите им. Малтийският финансов регулатор, Ем Еф Ес Ей, вече отчете дефицит от 1,3 млн. евро миналата година при около 25,6 млн. евро регулаторни приходи (The Shift News). Ако европейският орган поеме надзора върху най-големите групи фондове, тези такси ще се преместят в Париж, докато разходите за останалия национален надзор ще останат на място. Люксембургската Комисия за надзор на финансовия сектор, която контролира една от най-големите фондови индустрии в Европа, има същата сметка от обратната страна: мащабът ѝ позволява да понесе промяната, но всяка функция, преместена в Париж, изпразва част от ролята ѝ (CSSF).

Харис посочи октомври като срок, в който правителствата да договорят обща позиция. Това би отворило преговорите с Европейския парламент по окончателния закон (Council). Този срок ще покаже дали правителствата приемат размяната: по-дълбоки пазари срещу прехвърляне на регулаторна власт от националните столици към Париж.

Одобряването на европейски планове е лесната част. Изпълнението им означава отказ от пари или от национален контрол. При средствата за възстановяване девет правителства имат около седем седмици да докажат, че са изпълнили обещаното, иначе парите изчезват. При финансовия надзор 27 правителства подкрепиха интеграцията тази седмица, но продължават да държат лостовете, които оставят пазарите национални. Първото състезание има твърд краен срок. Второто се сблъсква с по-трайно препятствие.