ЕС рискува 90 млрд. евро за репарации

ЕС не е взел 3,2 млрд. евро от замразени руски сметки, за да ги изпрати в Киев. На 25 юни Европейската комисия преведе сумата като първи транш от заем за Украйна на стойност 90 млрд. евро (Европейска комисия/ЕСВД). Парите идват от заемане на средства от ЕС на облигационните пазари. Замразените руски резерви участват в схемата, но не като пряк източник на главницата. Реалният финансов риск се прехвърля към държавите членки, а въпросът кой поема загубата, ако Русия никога не компенсира Украйна, остава нерешен.

Как всъщност работи заемът

ЕС набира средства, като продава облигации на инвеститори, след което отпуска парите на Украйна. Условията са необичайни: Киев трябва да върне главницата само ако Русия някога плати военни репарации или друга компенсация. Юристите наричат това „ограничен регрес“. На обикновен език това означава, че ако Русия не плати, загубата остава за кредитора (Уайт енд Кейс).

По-ранен и по-пряк план руските резерви да бъдат предадени на Украйна се провали заради правни възражения и политическа съпротива в ЕС (Юронюз). Компромисът е тристъпкова конструкция. Първо, замразяват се резервите на руската централна банка, около 210 млрд. евро, държани основно като парични средства и ценни книжа в европейски финансови институции. Русия не може да ги движи или използва, но формално остава техен собственик.

Второ, събират се лихвите и инвестиционната доходност, които тези резерви генерират, докато са блокирани. Регламентите на ЕС изискват този доход да бъде отделен и насочен към подкрепа за Украйна (Европейска комисия/ЕСВД, Ашърст). Трето, тези приходи се използват, за да помогнат за покриване на лихвите, които ЕС плаща по облигациите, емитирани за заема. Според Комисията 3,8 млрд. евро от такива постъпления вече са предоставени на Украйна (Европейска комисия/ЕСВД).

Този доход обаче не покрива всичко. Държавите членки плащат приблизително 3 млрд. евро годишно разходи по общия дълг (Юронюз). Самият поток от приходи има вградена слабост: намалява, когато лихвите падат. ЕЦБ, която определя лихвените условия в еврозоната, включително за България, вече понижава лихвите. Това вероятно означава, че замразените резерви ще носят по-малка доходност с времето, макар скоростта на този ефект да не е ясна.

Белгия е върху линията на напрежението

Повечето замразени руски резерви се държат в „Юроклиър“ — базирана в Белгия компания, която урежда трансгранични финансови сделки. Когато облигации или акции сменят собственика си между държави, „Юроклиър“ е посредникът. Тази концентрация поставя Белгия в особена позиция.

Белгийският премиер Барт де Вевер предупреди, че пряка конфискация на резервите, тоест изземване на главницата, а не само на дохода, би била експроприация без съвременен прецедент. Според него това може да подкопае доверието в „Юроклиър“ и международната роля на еврото (Граунд нюз). Белгия настоява всички държави членки да споделят правния риск, преди да се предприемат нови стъпки.

Този риск вече се материализира. Руската централна банка оспорва безсрочното замразяване пред Общия съд на ЕС в Люксембург с аргумента, че то нарушава правото на собственост и суверенния имунитет (Ашърст). Ако съдът стесни правната основа на замразяването, чистото разграничение между „използване на дохода“ и „пипане на главницата“ може да се разпадне. Белгия ще усети първите последици.

Кой печели и кой плаща

Украйна е непосредственият печеливш. Премиерът Юлия Свириденко потвърди, че 3,2 млрд. евро вече са в държавния бюджет и финансират заплати в публичния сектор и пенсии (Украинска правда). До края на годината се очакват още два транша: 3,7 млрд. евро през септември и 1,45 млрд. евро преди декември (ПъбАфеърс).

Сметката остава за европейските данъкоплатци, ако механизмът се пропука. Връщането на заема зависи от руски репарации, които може никога да не дойдат. Доходът от замразените активи зависи от лихвени проценти, които намаляват. Правната основа зависи от съдебно решение, което още не е постановено. Нерешеният въпрос е дали Европа е изградила мост към бъдещи руски репарации, или заем, който европейските бюджети постепенно ще поемат сами.