Митото от €3 сви пратките

Словенските митници са обработили 8 955 нискостойностни вносни пратки през юли, с около 40 % по-малко спрямо юни (24ur). В Белгия, далеч по-голям логистичен вход към ЕС, спадът е почти същият: пратките от електронна търговия през летище Лиеж са намалели с 41 % за месец, а митническите декларации в зоната на Лиеж са били с 67 % по-малко спрямо юни (RTBF, La Libre). Това са едни от първите твърди данни за ефекта от новото мито на ЕС върху евтиния внос.

Механизмът е лесен за разбиране. От 1 юли всяка пратка на стойност до 150 евро, изпратена от държава извън ЕС до купувач в Съюза, се облага с фиксирано мито от 3 евро за всяка продуктова категория в пратката, тоест за всеки вид стока в кутията (EUR-Lex, Ship24). Пет еднакви тениски означават една такса. Смесена пратка с калъф за телефон, зарядно и слънчеви очила води до три такси (CEC Spain). Митото се добавя към ДДС при внос, данъка върху продажбите, който така или иначе се дължи при влизане на стоките в ЕС, и замества дългогодишното освобождаване, което допускаше тези стоки без мито. Брюксел го въведе като двугодишна преходна мярка, докато бъде изградена по-широка система за митнически данни (EUR-Lex), както To Brief вече писа при влизането в сила на мярката и на отделната френска екологична такса (To Brief).

По-малко пратки, но не непременно по-малко стоки

Белгийските данни усложняват първото впечатление. Докато малките пратки от електронна търговия през Лиеж рязко намаляват, общият товарен обем нараства с 4 %. Пратките на стойност над 150 евро се увеличават с 10 % (Breakbulk News, L'Avenir). По-малко евтини пратки са преминали границата, но повече стоки са влезли по други канали.

Едното обяснение е, че продавачите обединяват поръчки в по-големи партиди, които минават митницата наведнъж и след това се разделят за индивидуална доставка вътре в ЕС. Другото е, че платформи като „Шейн“ и „Тему“ преместват наличности в европейски складове. Така последващата доставка до купувача става вътрешна за ЕС и изобщо не се вижда в тези митнически данни (Business Insider Polska).

Полските потребители обаче изглежда са ограничили покупките. Потребителската база на „Тему“ в Полша е спаднала от 16,68 млн. души през юни до 13,6 млн. през юли, или с над 20 %. „АлиЕкспрес“ е загубил повече от 15 % (RMF24, Puls Biznesu). Това са данни за аудитория, а не за реални покупки, но подсказват, че поне част от сътресението по границите отразява и промяна в търсенето. Германия, най-големият потребителски пазар в ЕС, още не е публикувала сравними данни.

Фиксирана такса, която тежи най-много върху най-евтините покупки

Белгия е събрала 42,5 млн. евро от новото мито само през юли (RTL, L'Avenir). Най-ясните печеливши са търговците, базирани в ЕС: старото освобождаване позволяваше на продавачи извън Съюза да изпращат стоки без мито, докато европейските им конкуренти носеха пълните данъчни и регулаторни разходи. Тази разлика вече е по-малка.

Губят купувачите на най-евтините стоки. При артикул за 5 евро само митото от 3 евро добавя над половината от цената. „Шейн“ вече е дала сигнал, че ще повиши цените си в Европа (Cinco Días). Тъй като таксата е фиксирана, а не процент от стойността, тя удря най-силно най-евтините покупки.

Големите платформи имат предимство и спрямо по-малките продавачи. „Шейн“ и „Тему“ могат да зареждат европейски складове и така да превърнат облагаемия внос в доставки вътре в ЕС без това мито. Малък трансграничен търговец трудно може да си позволи подобна промяна (DHL). Политиката намалява част от ценовото предимство, което продавачите извън ЕС имаха досега, но може да наклони пазара още повече към платформите, достатъчно големи да пренаредят логистиката си.

Първият месец показва, че митото е променило начина, по който стоките преминават границата на ЕС. Още не доказва срив в търсенето. За този отговор са нужни данни, които митническите декларации сами по себе си не дават: реални транзакции от платформите, обеми на превозвачите и потребителски разходи, с които митническите власти, куриерите и платформите разполагат, но още не са публикували.