Етикетите за ИИ в ЕС имат изключения

„Новите правила на ЕС изискват съдържанието, генерирано от изкуствен интелект, да бъде обозначавано.“ Това изречение се появи в десетки европейски медии миналия уикенд, но е вярно само донякъде. Правилата за прозрачност в Акта на ЕС за изкуствения интелект влязоха в сила на 2 август (Акт на ЕС за изкуствения интелект), но те не поставят предупреждение върху всеки имейл, минал през проверка на правописа, или върху всяка снимка, леко обработена с ИИ. Задълженията зависят от това кой използва системата и какъв тип съдържание стига до публиката.

Да вземем три случая. Компания разработва чатбот, който разговаря с клиенти. Редакция използва инструмент с ИИ, за да подпомогне писането на текст за избори. Политическа кампания публикува синтетично видео на конкурентен кандидат. И трите ситуации попадат в различни правила, насочени към различни участници, и само част от тях водят до видим за публиката етикет.

Разработчиците обозначават системата, ползвателите — продукта

Актът разделя отговорностите между две роли: доставчик — този, който разработва ИИ система или я пуска на пазара в ЕС, и ползвател — организацията или професионалистът, който я използва (Акт на ЕС за изкуствения интелект). Една и съща организация може да бъде и двете. Банка, която разработи собствен чатбот за обслужване на клиенти, е едновременно доставчик и ползвател и носи и двата вида задължения.

Механизмът прилича на правилата за храните: производителят поставя хранителната информация върху опаковката, а ресторантът отбелязва алергените в менюто. И двете задължения съществуват самостоятелно; едното не отменя другото (Stibbe).

Доставчиците носят задължения още на етапа на проектиране. Чатбот или гласов асистент трябва да казва на потребителите в началото на разговора, че общуват с ИИ (Акт на ЕС за изкуствения интелект). Системите, които генерират синтетични изображения, звук или видео, имат друго задължение: да вграждат скрит маркер във файла. Това е по-близо до баркод, отколкото до предупредителен етикет, и трябва да помага на регулаторите и инструментите за разпознаване да откриват съдържание, създадено с ИИ (насоки на Комисията).

Ползвателите носят задълженията, които публиката реално вижда. Кампания, която публикува дийпфейк видео, трябва да каже на зрителите, че то е синтетично. Отделно от това редакция или агенция, която публикува текст, генериран с ИИ, по теми като избори, обществено здраве или държавни разходи, трябва да разкрие този факт (Stibbe). Двата режима вървят паралелно: изпълнението на единия не означава автоматично изпълнение на другия.

Ако използвате ЧатДжиПиТи, за да измислите идеи за вечеря, тези правила не ви засягат. Те променят работните процеси за редакции, кампании, компании и публични институции, които публикуват съдържание, генерирано с ИИ, пред аудитория.

Граматическата проверка не е проблем

Всекидневните инструменти с ИИ получават ясно изключение. Граматическа проверка, проверка на правописа или инструмент за превод не задействат задължения за обозначаване, стига да не променят съществено смисъла на написаното (често задавани въпроси на Комисията). Личната, непрофесионална употреба на ИИ изцяло остава извън правилата (Акт на ЕС за изкуствения интелект).

Изключението за редакционна работа е важно за медиите. Текст, генериран с ИИ, по обществени теми може да бъде публикуван без видим етикет, ако човешки редактор наистина го е прегледал и конкретно лице или организация поема редакционна отговорност (често задавани въпроси на Комисията, Canal CEO). Италиански и испански правни коментари подчертават, че тази отговорност трябва да бъде документирана и реална, а не формално одобрение (Corriere della Sera). Дийпфейковете в художествени или сатирични произведения също изискват разкриване, но във форма, която не разваля възприемането на произведението.

Правилата вече действат, с един преходен период

От 2 август чатботовете трябва да се представят като такива, дийпфейковете трябва да бъдат обозначавани, а текстовете с ИИ по теми от обществен интерес се нуждаят от етикет, освен ако реален редактор не поеме отговорност. Единственият преходен период продължава до 2 декември 2026 г. и засяга само едно задължение: скритото маркиране на файлове при генеративни ИИ системи, които вече са били на пазара преди тази дата (Cooley, FAZ). Новите системи трябва да отговарят на изискванията веднага.

Прилагането е в ръцете на националните органи. Германската Федерална мрежова агенция вече приема сигнали чрез безплатен онлайн формуляр (Bundesnetzagentur). Ирландия създаде национална служба за ИИ като координационен център (RTÉ). Испанската АЕСИА вече работи (AESIA). Санкциите за нарушения на правилата за прозрачност могат да достигнат до 15 млн. евро или 3 % от глобалния годишен оборот, под тавана от 35 млн. евро или 7 %, запазен за най-тежките забрани в Акта (обобщение на Комисията, Handelsblatt).

Сега въпросът е как ще изглежда прилагането. Регулаторите трябва да покажат дали ще действат по първите сигнали. Техническият тест е дали скритите файлови маркери ще оцелеят след обичайния интернет цикъл от компресиране, скрийншотове и повторно качване. А за публиката остава по-простият проблем: дали обозначенията ще помогнат на хората да разберат какво гледат и четат, или ще станат още един сигнал, покрай който се скролва.