Забраната под 13 г. още е проект

На 17 септември Европейската комисия предложи регламента EU KIDS Act, който въвежда различни правила за достъп според възрастта до социални мрежи, онлайн игри, събеседници с изкуствен интелект и услуги за видеосподеляне. Няколко медии представиха мярката като вече действаща забрана на ЕС. Това не е така. Предложението (COM(2026) 681) все още трябва да премине през Европейския парламент и Съвета, където националните министри преговарят и могат да променят текста, преди той да стане право на ЕС (Съобщение на Комисията). Преговорите ще се съсредоточат върху два въпроса: могат ли държавите да въведат по-строги ограничения от предложените от Брюксел и как платформите ще проверяват възрастта на детето, без да създадат нов проблем за неприкосновеността на личния живот.

Какво предвижда предложението

Регламентът създава четири възрастови групи. Под 13 години няма да има достъп. На 13 и 14 години родителят би могъл да открие ограничен профил с максимум един час дневно, само с одобрени контакти и изключени по подразбиране камери. От 15 години тийнейджърите ще могат сами да управляват профилите си. Задължителни настройки за безопасност, включително профили по подразбиране с ограничена видимост и ограничения върху безкрайното превъртане, ще важат за всички под 18 години (Пакет на Комисията).

Правните задължения са за платформите, а не за семействата. Доставчиците ще трябва да изградят механизмите за допускане, да прилагат настройките по подразбиране и да представят доклади за съответствие на независими одитори. Националните регулатори ще действат въз основа на техните констатации (DG CONNECT). Обхватът е по-широк от социалните мрежи: той включва онлайн игри, свързани с рискове за децата, чатботове с изкуствен интелект и магазини за приложения (COM(2026) 681, BiometricUpdate).

Действащият Акт за цифровите услуги вече забранява реклами, насочени чрез профилиране към потребители, за които е известно, че са непълнолетни, но не определя минимална възраст за достъп (DSA). EU KIDS Act би превърнал общото задължение за безопасност на децата в конкретни правила: възрастови прагове, настройки на продуктите по подразбиране и доказателства, които платформите трябва да предоставят на регулаторите.

Националните министри не са съгласни с праговете

Дания, Испания и Франция подкрепят действия на равнище ЕС, но искат различни прагове. Датският министър на цифровизацията Кристина Егелунд настоява за пълна забрана под 15 години, без възможност родителите да правят изключение за по-малките тийнейджъри (DR). Испания подготвя органичен законопроект, който би поставил границата на 16 години (La Moncloa). Френският опит за национални правила се провали през 2026 г., след като Конституционният съвет на страната отмени законопроекта за възрастта в социалните мрежи, защото той непропорционално ограничава свободата на изразяване и не осигурява достатъчни гаранции за неприкосновеността на личния живот (Conseil constitutionnel).

Това са първоначални национални позиции, а не оформени блокове в Съвета. Те ще се превърнат в законодателен лост само ако министрите изградят коалиции по време на преговорите. Разногласията обаче показват по-дълбока неяснота в текста на Комисията. Брюксел представя предложението като въвеждащо „една възраст в целия Европейски съюз“, но същевременно нарича 15 години „минимална възраст“ за целия ЕС (Artículo14, Berlingske). Двете формулировки водят към различни правни резултати. Ако регламентът не оставя на държавите възможност да въведат по-висока възраст, датската граница от 15 и испанската от 16 години биха били несъвместими с правото на ЕС. Ако определя само минимум, държавите биха могли да вдигнат границата. Публичните послания на Комисията не изясняват кой от двата подхода има предвид.

Проверката на възрастта остава слабото място на предложението

Всяко правило за възрастта зависи от това платформата да знае на колко години е потребителят. Комисията публикува инструмент за проверка, който трябва да потвърждава, че даден човек е над определената граница, без да разкрива самоличността му (Решение на Комисията за проверка на възрастта). Германската асоциация на цифровата индустрия Bitkom предупреди, че националната електронна идентификация по принцип не е достъпна преди 16-годишна възраст. Това би направило непрактична система, която разчита единствено на портфейла за цифрова самоличност на ЕС, именно за децата, които трябва да обхване (Bitkom). Френският орган за защита на данните CNIL смята самодекларирането на възрастта за безполезно, качването на документи за рисковано, а оценяването на възрастта по лицето за ненадеждно (CNIL). Проучване на австралийското правителство на технологиите за проверка на възрастта не откри единен метод, който да работи надеждно (Australian trial).

Френското решение показва колко висока е правната летва. Конституционният съвет провери националния закон спрямо основните права и прецени, че той не отговаря на изискванията. Регламентът на ЕС би бил подложен на сходна проверка съгласно Хартата на основните права на ЕС, която защитава свободата на изразяване (член 11), неприкосновеността на личния живот (член 7) и личните данни (член 8) (EU Charter). Всяко оспорване би стигнало до Съда на ЕС в Люксембург, който прилага сходен тест за пропорционалност.

Комисията очерта възрастовите граници. Сега Европейският парламент и националните министри трябва да решат дали те ще са еднакви в целия ЕС и как платформите ще ги прилагат, без да събират повече лични данни, отколкото е необходимо за защитата, която регламентът цели.