САЩ заплашват ЕС заради спътниковия спектър

ЕС иска европейските компании да имат по-голям шанс да получат достъп до честотите, които позволяват на спътниците да се свързват директно с обикновени телефони. Вашингтон предупреждава за ответни мерки. Посланикът на САЩ в ЕС Андрю Пъздър заяви, че американски ответни действия срещу европейски компании са възможни и биха могли да бъдат много тежки, ако Брюксел ограничи американските конкуренти в спътниковите услуги („Файненшъл таймс“). СпейсЕкс няма гарантирано право върху следващите разрешения, а европейското предимство, срещу което Пъздър възразява, може да се промени, преди законът да бъде приет.

Заплахата остава неясна: Пъздър не посочи мито, засегната компания или срок. Той приема, че ЕС може да защити чувствителните правителствени комуникации, но възразява срещу търговски правила, които според него отслабват американските конкуренти. Според медийни съобщения Комисията е отговорила, че планът цели да привлече повече доставчици и оставя възможност за оферти и от компании извън ЕС („ИнвестингЛайв“). САЩ не са започнали търговски ответни действия.

Какво Брюксел иска да разпредели

Проектът за закон определя кой ще може да предава мобилен сигнал от космоса към стандартни телефони, без промяна в устройствата, след изтичането на сегашните разрешения през май 2027 г. (Изследователската служба на Европейския парламент). Спътникът, който използва тези честоти, действа като много отдалечена базова станция и може да осигури връзка там, където наземните мрежи не достигат. Спътниковият интернет на СпейсЕкс, който разчита на антена, е отделна услуга.

Предложението на Комисията задава и цели за покритие. Всяка компания, получила търговско разрешение, ще трябва в рамките на пет години от началото на услугата да осигури покритие за 95 % от населението и 90 % от територията на всяка държава членка (предложението на Комисията). Изискванията важат за всички избрани оператори, европейски или чуждестранни.

Радиочестотният обхват ще бъде разделен на шест блока. Два са за защитена правителствена система, свързана с ИРИС² — планираната спътникова мрежа на ЕС (Изследователската служба на Европейския парламент). Така остават четири търговски блока. Проектът дава предимство за два от тях на нови оператори под контрола на ЕС, а другите два са отворени и за чуждестранни компании, ако изпълнят изискванията за сигурност и данни (предложението на Комисията, Изследователската служба на Европейския парламент). Чуждестранен оператор може да кандидатства, но за половината от търговския капацитет би започнал в по-неизгодна позиция.

Защо СпейсЕкс иска място

Сегашните разрешения са на ВиаСат и ЕхоСтар, избрани от ЕС през 2009 г. (Изследователската служба на Европейския парламент). През септември 2025 г. ЕхоСтар се е съгласила да продаде на СпейсЕкс активи, свързани с радиочестотния спектър. В графика към сделката изрично е посочено общоевропейското разрешение за обхвата от 2 гигахерца (документ до американската Комисия по ценните книжа и борсите). Самият договор за продажба обаче не прехвърля разрешение на ЕС, а наличните документи не показват такова прехвърляне да е одобрено. Дори разрешението да бъде прехвърлено, придобиването му малко преди изтичането не би решило кой ще получи правата след това.

СпейсЕкс оспорва замисъла. В становище, за което се съобщи през юли, компанията предупреди, че ограничаването на чуждестранните доставчици до отворените блокове може да влоши услугата. Тя посочи и възможност за смущения по граници като тази между Полша и Украйна („Льо Монд“). Това са твърдения на компанията, които не са проверени независимо.

И европейската страна на предложението има потенциални кандидати. Телефоника, Оранж, Водафон и Дойче Телеком са водили предварителни разговори за обща оферта („Политико“). Собствената спътникова мрежа на ЕС ще се появи по-късно: първите спътници по ИРИС² са планирани за 2029 г. (Европейската космическа агенция). Предимството за оператори под контрола на ЕС има значение само ако някой от тях успее да изгради работеща услуга.

Кой решава и какво предлагат правителствата

Европейският парламент и държавите членки чрез Съвета на ЕС, където националните правителства договарят законите, трябва да одобрят регламента. Към 18 октомври комисията по промишленост на Парламента, която разглежда досието под ръководството на австрийската евродепутатка Ангелика Винциг, още не беше гласувала (досие по процедурата в Парламента). След приемането на закона Комисията ще трябва да проведе отделна процедура за подбор и да избере операторите, които ще получат разрешенията.

Позицията на правителствата е по-ясна. Ирландия, която председателства преговорите в Съвета, внесе на 24 септември компромисен текст, който стеснява обхвата на предложението за двегодишно удължаване на разрешенията за сегашните им притежатели (компромисният текст на Съвета). По-съществената промяна е свързана с европейското предимство: то се премества от обвързващите членове на закона в съображенията на преамбюла, които насочват тълкуването му. Така текстът на правителствата би изразил предпочитание към компании под контрола на ЕС, без да запазва за тях двата блока.

Пъздър заплашва с ответни мерки за правило, което още се пише. Законодателите обсъждат предимство за европейски компании, но според сегашния текст на Съвета то би насочвало Комисията, без да я обвързва. Нито една европейска компания няма да получи гарантирано разрешение, а СпейсЕкс може да се състезава за всичките четири търговски блока. Европейският парламент и държавите членки ще решат дали предпочитанието ще се превърне в обвързващо разпределение.