ЕС въвежда праг за качество

Правителствата в Европа харчат всяка година около 14–15 % от БВП за покупки: болничен софтуер, автобуси, договори за почистване, ремонти на пътища (Европейски парламент, Европейска комисия). Обществените поръчки са мястото, където данъците се превръщат в услуги, инфраструктура и работни места. Днес голяма част от тези пари все още отива при кандидата с най-ниската цена. На 9 септември Европейската комисия се очаква да предложи промяна в самото разбиране за „най-добра стойност срещу парите“.

Проектът, изтекъл в италиански и германски медии, ще задължи възложителите да оценяват качеството наред с цената и ще им даде инструменти да предпочитат доставчици с европейска връзка (АНСА, Ил Фато Куотидиано). Предложението е само начало на законодателната процедура. То трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и Съвета, а текущите търгове остават по действащите правила (Vergabevorschriften.de).

Една правна подробност е важна за темпото. Комисията предлага регламент, а не директива. Директивата изисква всяка от 27-те държави членки да приеме свое национално законодателство, което може да отнеме години. Регламентът започва да се прилага директно навсякъде след приемането му.

Купуването на най-ниска цена губи, вместо да печели

Аргументът за промяна се вижда в числата. Европейската сметна палата установи, че делът на обществените поръчки в ЕС само с една оферта е нараснал от 23,5 % до 41,8 % през десетилетието до 2021 г., а средният брой кандидати почти се е свил наполовина — от 5,7 до 3,2 (Европейска сметна палата). През 2023 г. 20 държави членки все още са възлагали повече от половината си договори само по цена (Европейски парламент).

Натискът от евтините оферти често стига до работниците. Европейският парламент цитира констатация на Европейския орган по труда, според която поръчките само по цена увеличават риска от недеклариран труд, защото изпълнителите свиват разходите за труд, за да спечелят (Европейски парламент). Оценката на самата Комисия от 2025 г. стигна до извода, че действащите правила са изпълнили само частично зелените и социалните цели, трансграничното участие е останало ограничено, а липсата на данни продължава да оставя корупционни рискове (Европейска комисия).

Как би работило точкуването

При търг само по цена печели най-евтината оферта, която отговаря на условията. При оценяване с тежест за качество възложителят задава формула: например 60 точки за качество и 40 за цена. Печели най-високият общ резултат.

Според изтеклия проект факторите за качество — климатични показатели, трудови стандарти, иновации, сигурност — трябва да имат поне 30 % тежест в крайната оценка. При трудоемки договори като строителство, почистване и охрана прагът се вдига до 50 % (Ил Фато Куотидиано, LavoriPubblici). Компания, която се конкурира основно чрез свиване на заплатите, губи част от предимството си. Дружество с по-добри условия на труд или по-ниски разходи през целия жизнен цикъл на продукта може да спечели дори при по-висока начална цена.

Проектът включва и инструмент за „европейско предпочитание“. Той би позволил на възложителите да наказват или изключват оферти, при които под 50 % от стойността произхожда от ЕС или от държави, обхванати от търговски споразумения като Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация. В него участват САЩ, Япония и Канада, но не и Китай (АНСА). На практика мярката е насочена най-вече към китайски доставчици в стратегически сектори. ЕС вече изпробва тази логика: първата му мярка по Инструмента за международни обществени поръчки изключи китайски оператори от търгове за медицински изделия, а Китай веднага отвърна със същия подход (Кроуел).

Разделението около това кой печели и кой плаща

Франция представя обществените поръчки като стратегически инструмент (L'Opinion). Италия иска да прекрати навика за най-ниската цена и да защити работниците. Полският синдикат „Солидарност“ приветства „края на диктатурата на най-ниската цена“ (Солидарност). Девет по-малки и северни държави членки, водени от Чехия, Финландия и Швеция, предупредиха през декември 2025 г., че широко европейско предпочитание може да намали конкуренцията и да вдигне цените. Те призоваха Комисията да го ограничи до конкретни сектори и да направи пълна оценка на въздействието (MarketScreener, Юронюз).

Германските юристи по обществени поръчки поставят друг проблем: общинските администрации нямат достатъчен капацитет да пишат правно устойчиви критерии за качество по теми като климат, трудови условия и иновации (Ausschreibungen Staatsanzeiger). Този недостиг на капацитет е реалната слабост на реформата. Точкуването за качество работи само ако възложителите могат да формулират измерими критерии и да проверяват обещанията на кандидатите. Иначе задължителните прагове рискуват да заменят подбиването на цената с наддаване в обещанията и да облагодетелстват големите досегашни изпълнители, които знаят как да изглеждат добре на хартия.

Данните показват ясно, че обществените поръчки само по най-ниска цена не са донесли повече конкуренция и са създали стимули за свиване на разходите за труд. Дали задължителното точкуване за качество ще реши тези проблеми зависи най-вече от способността на хиляди възлагащи органи в Европа да правят нещо, което досега повечето от тях не са били длъжни да правят.