ЕС плаща €6 млрд. за руски ВПГ

От 140-те танкера, напуснали руския завод „Ямал“ за втечнен природен газ през първата половина на 2026 г., 136 са стигнали до пристанища в ЕС. Стойността им се оценява на 5,96 млрд. евро (Urgewald). Пълната забрана на ЕС върху руския втечнен газ по дългосрочни договори влиза в сила на 1 януари 2027 г. (EUR-Lex). Компаниите използват оставащия законов прозорец, за да купят колкото могат повече преди затварянето му.

Защо забраната отвори прозорец за покупки

ЕС забрани краткосрочните договори за руски втечнен газ от 25 април 2026 г., но остави дългосрочните договори в сила до януари 2027 г. Тръбопроводният газ има отделен график за спиране до края на 2027 г. (S&P Global). Причината е прагматична: едновременното прекъсване на всички руски газови доставки можеше да предизвика недостиг и рязък ценови удар. Според Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори на ЕС разрешените руски газови договори все още покриват 45–55 млрд. куб. м годишно (ACER).

Тази предпазливост има основание. В началото на юли газовите хранилища в ЕС бяха запълнени едва на 42,88 %, а цените не бяха достатъчно високи, за да стимулират търговците да складират повече газ за зимата (ZfK). Но поетапните срокове създават предвидимо поведение. Когато компаниите знаят, че законният прозорец се затваря, рационалният ход е да увеличат покупките преди това. Първият мониторингов доклад на самата агенция установява, че вносът на руски втечнен газ е нараснал със 17 % на годишна база след влизането на регламента в сила през март (Euronews).

Къде пристига газът не показва къде се изгаря

Франция е приела 3,74 млн. тона, Белгия 2,70 млн. тона, а Испания 2,50 млн. тона през първата половина на 2026 г. (Urgewald). Само през юни Франция е купила руски втечнен газ за 349 млн. евро, Испания за 258 млн. евро, а Белгия за 254 млн. евро (CREA).

В ЕС няма публична база данни, която да проследява руски товар от пристанището до крайния потребител. Испанската статистика за вноса не изважда реекспорта (El Confidencial). Терминалът „Зеебрюге“ в Белгия предлага разтоварване, съхранение, регазификация и прехвърляне от кораб на кораб, което го прави възел за по-широкия европейски пазар, а не само за белгийските потребители (Fluxys). Германия, най-големият газов пазар в Европа, почти не се вижда в данните за танкерите, но е свързана с Белгия и Нидерландия чрез газопроводи. Руски втечнен газ, разтоварен в „Зеебрюге“, може да влияе върху германските цени на едро, без танкер да е акостирал в Хамбург.

Данните на „Брюгел“ за газовите потоци и проследяването на кораби от „Кплер“ отговарят на различни въпроси, но нито един от двата източника не показва къде в крайна сметка отиват молекулите (Bruegel). Европейските пристанища са получили рекордни количества руски втечнен газ. Коя държава го е изгорила, не се вижда публично.

Кой прибира приходите и кой плаща цената

Русия прибира приходите. „Ямал“ осигурява над 60 % от руския износ на втечнен газ, а Европа е поела почти цялата продукция на завода, докато само четири товара са заминали за Китай (Kyiv Independent). Свързаната с Гърция корабна компания „Динагас“ е превозила около 35 % от товарите от „Ямал“ през първата половина на годината и е получавала транспортни такси за всеки курс (gCaptain).

Губещите се виждат по-трудно. Полша увеличи собствения си внос на втечнен газ от 41 тераватчаса до 88 тераватчаса между 2021 и 2025 г. и изгради нов капацитет за регазификация, за да замени руския газ (PIE). Полските медии представиха западноевропейските покупки като проблем на справедливостта: някои държави членки са платили рано, за да диверсифицират доставките си, докато други са продължили да купуват до момента, в който срокът ги принуди да спрат (TVN24).

За потребителите ефектът е двупосочен. Повече втечнен газ на европейските терминали може временно да понижи цените на хъбовете, тоест ценовите ориентири на едро, по които се търгува газ. Допълнителното предлагане намалява сумата, за която купувачите се конкурират. Но концентрирането на руски доставки до декември може да направи януарския разрив през 2027 г. по-рязък: колкото повече Европа разчита на „Ямал“ сега, толкова по-трудна ще бъде замяната след влизането на забраната в сила.

Европа избегна незабавен газов шок, като отложи пълната забрана. Това отлагане превърна част от излизането от руския газ в последен прозорец за покупки и насочи 5,96 млрд. евро към руската арктическа газова индустрия за шест месеца, докато законът, който трябва да спре точно този поток, вече беше приет.