ЕС отваря процедура за българския дефицит

България влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Пет месеца по-късно Европейската комисия ще открие формално процедура при прекомерен дефицит срещу страната. Това е дисциплинарният механизъм на ЕС, който се задейства, когато бюджетният дефицит надхвърли 3 % от БВП.

По-дълбокият въпрос е кого всъщност дисциплинират фискалните правила на ЕС. Евростат потвърди дефицита на България за 2025 г. на 3,5 % от БВП („Икономик.бг“, БТА). Комисията очаква той да се влоши до 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г. (БТА).

Сред десетте държави от ЕС, които вече са или влизат в процедура при прекомерен дефицит, тоест около 37 % от съюза, България е с най-ниския дефицит. Румъния е на 7,9 %, Франция на 5,1 %, а Словакия на 4,5 %.

Един и същ дефицит, различно отношение

Германия отчете дефицит от 119,1 млрд. евро през 2025 г., приблизително 3,5 % от БВП, според Дестатис. МВФ прогнозира, че той ще се приближи до 4 % до 2027 г. Въпреки това срещу Германия няма процедура.

Берлин активира националната клауза за дерогация, която позволява до 1,5 процентни пункта допълнителен дефицит за разходи за отбрана, а Съветът я одобри без възражения. „Брюгел“ отбеляза, че Комисията е одобрила германския фискален план „без строга оценка на допусканията“.

България активира същата клауза през юли 2025 г.. Ако отбранителната дерогация се приложи, дефицитът за 2025 г. би се вместил в лимита от 3 %. За Германия клаузата блокира процедурата изцяло. За България тя само смекчава казуса.

Това не е нов модел. Нито една държава основателка на ЕС не е била санкционирана по Пакта за стабилност и растеж, тоест фискалния правилник, който поставя тавана от 3 %. Когато Франция и Германия нарушиха същите правила в началото на 2000-те, те успяха да извоюват по-меко прилагане.

Гърция, чийто дефицит достигна 15,1 % през 2009 г. след години на статистически измами, днес председателства Еврогрупата. През 2025 г. страната отчете излишък от 1,7 % (Европейска комисия). Както отбеляза словашкият Институт за финансова политика: „Традиционното разделение на държавите в ЕС на отговорни и безотговорни вече не важи.“

Какво се счупи в София

Фискалната дупка на България не се появи за една нощ. Страната проведе осем избора за пет години. Тя влезе в еврозоната със служебно правителство, без приет бюджет и с разходни ангажименти, вече заключени в закон.

Автоматичното увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор изтласка разходите за персонал до 12,4 млрд. евро през 2025 г., или 30 % от приходите.

Премиерът Радев, който встъпи в длъжност през май 2026 г., обвини предшествениците си във „финансови фокуси“: изтегляне напред на данъчни плащания и извънредни дивиденти от държавни дружества. Бившият финансов министър Клисурски отговори, че Евростат е проверил всички данни.

Икономистът Щерьо Ножаров оценява спорните маневри на около 900 млн. евро. Двете твърдения могат да са верни едновременно: счетоводството е било законно, но е направило фискалната траектория да изглежда по-здрава, отколкото е била.

Какво следва

Докладът от 3 юни открива процес, а не приключва казуса. България ще има шест месеца, за да представи коригиращи мерки. Реформираната рамка на процедурата удължава срока за корекция от четири на седем години за държави, които се ангажират със структурни реформи. Това е път, който София може да използва, ако има стабилно правителство.

Глоби досега не са налагани на никого. Истинският натиск е възможното спиране на структурни фондове на ЕС, от които България зависи при БВП на човек от населението около 60 % от средното за съюза. Страната е усвоила едва 53 % от средствата си по Механизма за възстановяване и устойчивост, като всички плащания трябва да приключат до края на годината.

Отделен риск стои извън официалните сметки. Търговското подразделение на „Лукойл“, „Литаско“, е завело арбитражен иск за 3 млрд. евро срещу България заради държавната намеса в активите на рафинерията. Ако България загуби, еднократният удар от около 3 % от БВП би влошил рязко картината на дефицита.

За да внесе убедителен корекционен план, страната се нуждае от работещо правителство и приет бюджет. В момента няма нито едното, нито другото. Когато десет държави нарушават един и същ таван, а вниманието пада върху най-новия и по-малък член на еврозоната, правилата започват да изглеждат по-малко като икономика и повече като йерархия.