Делото за 10,2 млрд. евро пред отпадане

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола каза на евродепутатите в сряда, че ще се консултира с пленарната зала по две теми: процедурата по член 7 за върховенството на закона, тоест договорния механизъм на ЕС за санкциониране на държави членки, които нарушават демократичните норми, и отделния иск срещу Европейската комисия заради милиардите, размразени за Унгария през 2023 г. (Телекс). И двете консултации следват искане на унгарския премиер Петер Мадяр, според когото съдебното дело вече застрашава европейски средства, нужни на неговото реформаторско правителство, а не на Орбан (Стрейтс таймс/Ройтерс).

Искът е инструментът с реални последици

Член 7 носи политическите заглавия. Европейският парламент задейства процедурата срещу Унгария през септември 2018 г.. Днес тя остава сред текущите досиета на Съвета, без да напредва, защото следващата стъпка изисква единодушие между държавните и правителствените ръководители. Това означава, че всяка отделна държава може да я блокира. През април 2024 г. евродепутатите приеха резолюция, с която призоваха Съвета, където заседават правителствата на ЕС, да действа. Нищо не последва. Член 7 остави Унгария политически белязана, но досега не е струвал на Будапеща нито цент.

Съдебният иск е различен. Дело С-225/24 пред Съда на ЕС оспорва решението на Комисията от декември 2023 г. да размрази около 10,2 млрд. евро унгарски кохезионни средства, тоест европейски пари за намаляване на икономическите различия между регионите (КУРИЯ). Според Парламента Комисията е освободила средствата, без да провери дали Унгария реално е приложила съдебните и антикорупционните реформи, изисквани за достъп до тях.

През февруари 2026 г. генералният адвокат Тамара Чапета застана на страната на Парламента. Тя предложи Съдът да отмени решението на Комисията с аргумента, че реформите е трябвало да бъдат „в сила и ефективно прилагани“, преди парите да бъдат освободени. Заключенията на генералните адвокати не обвързват Съда, но съдиите ги следват в повечето случаи. Ако това стане и сега, ще се установи, че решенията на Комисията за освобождаване на замразени средства могат да се атакуват в съда, а не само да се оспорват политически. Такъв прецедент би променил начина, по който работи условността — обвързването на европейските пари с реформи — във всяка държава членка.

Капанът на възнаграждаването на обещания

Аргументът на Мадяр има външна логика. Той победи Орбан през април 2026 г., договори през май с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен рамка „реформи срещу средства“ за 16,4 млрд. евро и твърди, че искът засяга пари, от които правителството му се нуждае, за да изпълни антикорупционните си ангажименти. Сред тях е присъединяването към Европейската прокуратура — органът на ЕС, който разследва трансгранични измами. Според Мадяр оттеглянето на делото би премахнало правната несигурност около вече започнали реформи (Стрейтс таймс/Ройтерс).

Комисията обаче вече има повтарящ се модел. Тя освободи или очерта средства за Унгария три пъти: при Орбан през 2023 г., за Полша след завръщането на Доналд Туск през 2024 г. и за Мадяр през 2026 г. Всеки път движението дойде преди независима проверка да потвърди, че реформите работят на практика, а не само на хартия. Докладчикът на Парламента за Унгария Тинеке Стрик каза, че мисия за установяване на фактите през октомври ще оцени резултатите преди евентуално предложение за оттегляне на процедурата по член 7 (Телекс). Ако искът бъде оттеглен преди това посещение и преди решението на Съда, посланието ще бъде, че политическата промяна сама по себе си прекратява правния контрол.

Това послание тежи и извън Будапеща. Предишни публикации на „То Брийф“ показаха, че полското правителство е гледало на промяната в Унгария като на практически начин да се отпушат възстановяванията по Европейския механизъм за подкрепа на мира и координацията на помощта за Украйна, които Орбан беше блокирал. Ако условността се окаже обратима всеки път, когато дойде по-приемливо правителство, инструментът губи доверие преди следващия си тест.

Какво остава отворено

Съдът на ЕС още не се е произнесъл по дело С-225/24. Ако Парламентът оттегли иска преди решението, прецедентът за съдебен контрол ще бъде изгубен. Ако Съдът отмени решението на Комисията, след като Парламентът вече се е отдръпнал политически, двете институции ще се окажат в правна бъркотия: съдебно заключение, че парите не е трябвало да бъдат освободени, без ясна институционална готовност да се действа по член 266 от ДФЕС, който задължава институциите да изпълняват решенията на Съда.

Мадяр може да е искрен. ЕС обаче все още няма надежден начин да различи реалната реформа от изиграната реформа, преди фактите да бъдат проверени. Посещението на Парламента през октомври е най-ранният момент за такава проверка, а Мадяр иска евродепутатите да се разоръжат преди нея.