Европа залага 2,4 млрд. евро на недоказан завод

Мегафабриката на Aerospacelab в Марсинел, Шарлероа, в белгийския регион Валония все още се строеше в средата на август, а производството трябва да започне през 2027 г. (Kölnische Rundschau). На 10 септември компанията обяви, че е спечелила договор за 2,4 млрд. евро за производството на 264 апарата в ниска околоземна орбита за IRIS² — европейската независима сателитна система за криптирани правителствени комуникации (Aerospacelab, Reuters). Поръчката обхваща около 80 % от нискоорбиталния компонент и три четвърти от целия флот (European Commission, Aerospacelab). Така по-голямата част от производството за IRIS² се пада на стартъп, чийто нов завод още не е доказал, че може да работи в нужния мащаб.

Какво трябва да докаже фабриката

Според Aerospacelab заводът в Шарлероа ще може да произвежда до 500 сателита годишно, след като заработи (Kölnische Rundschau). Компанията обаче не е публикувала данни, че предприятието е преминало приемни изпитвания, получило е необходимите сертификати за качество или е достигнало дори първи етап на серийно производство (Aerospacelab).

Производствената верига създава и допълнителна зависимост. Aerospacelab изгражда сателитната платформа: конструкцията, която носи системите за захранване, задвижване и изчислителна обработка. Thales Alenia Space доставя защитения комуникационен товар по отделно споразумение за около 500 млн. евро (Thales Alenia Space). След това Aerospacelab сглобява двата компонента и предава готовите апарати на Eutelsat (European Spaceflight). Ако товарите на Thales не преминат задължителните изпитвания или пристигнат със закъснение, монтажните линии на Aerospacelab ще останат празни дори когато платформите са произведени навреме.

По-ранна публикация в Германия определяше поръчката като „до 264“ сателита на стойност „най-малко 1,8 млрд. евро“. Разминаването показва колко малко информация за подписания договор е публично достъпна (Kölnische Rundschau).

Кой избра Aerospacelab и кой може да се намеси

Европейската комисия не купува сателитите пряко. Тя предостави 12-годишна концесия на SpaceRISE — консорциум на сателитните оператори Eutelsat, SES и Hispasat (European Commission). В тази структура Eutelsat ръководи нискоорбиталния компонент и е избрала Aerospacelab след процедура, при която възможните решения са били договаряни преди окончателните оферти. SpaceRISE остана единственият кандидат, след като Airbus и Thales се оттеглиха от основната група участници в търга. Това отслаби конкурентния натиск при договарянето на условията (Journal of European Public Policy, European Commission).

За сравнение, Airbus ще произведе поне 66 сателита от първата партида на линията си в Тулуза, с планирана доставка през 2029 г. (Airbus). Германската OHB съобщи, че е получила договор за близо 1 млрд. евро за 18 платформи в средна околоземна орбита (OHB). Делът на Aerospacelab е несравнимо по-голям и от двете поръчки.

От наличната информация не става ясно кой може да се намеси, ако нискоорбиталният компонент изостане. Не са публикувани клаузи, които показват дали Eutelsat може да намали размера на партидите, да наложи неустойки или да прекрати договора с доставчика. Правомощията на Европейската комисия да контролира изпълнението на концесията също остават неясни. Първоначалната ѝ стойност беше 10,6 млрд. евро, включително 6 млрд. евро от бюджета на ЕС и 550 млн. евро чрез Европейската космическа агенция, която участва в управлението на разработката. Частните оператори трябваше да осигурят над 4 млрд. евро (ESA). След разширяването на системата до общо 348 сателита през август 2026 г. специализирано издание оцени програмата на близо 15,6 млрд. евро, но Комисията не е потвърдила тази сума (Advanced Television). Публичната част на договора не показва кой поема допълнителните разходи при забавяне: операторите, доставчиците или бюджетът на ЕС.

Срокът

Според Агенцията на Европейския съюз за космическата програма първите изстрелвания са планирани за 2029 г., а сателитите на Aerospacelab трябва да ги последват от 2030 г. (EUSPA). Европейската комисия все още посочва осигуряването на услуги за изстрелване като предстояща задача, без да е назовала доставчик (European Commission).

С договора Aerospacelab поема същинската отговорност за производството, но способността ѝ да изпълни поръчката остава недоказана. Компанията трябва да покаже, че фабриката е въведена в експлоатация и може трайно да поддържа необходимия производствен ритъм. Eutelsat трябва да оповести етапите и критериите за приемане на сателитите. Европейската комисия дължи обяснение кой плаща при изоставане от графика, защото публикуваната досега информация не дава отговор.