Европа залага €50 billion на водород

На 20 май Европейската комисия одобри германска схема за държавна помощ от 1,3 млрд. евро за възобновяем водород („Брюксел таймс“, „Политикен“). Междувременно нидерландски и германски мрежови оператори подписаха споразумение за съвместно развитие на трансграничен коридор, който трябва да заработи до 2031 г.

В Северна, Южна и Централна Европа десетки милиарди евро вече се насочват към континентална мрежа за зелен водород. Проблемът е, че зеленият водород все още струва между три и пет пъти повече от водорода, произведен от изкопаеми горива, а проектите се отменят по-бързо, отколкото нови стигат до строителство.

Четири тръбопровода, един клиент

Дания планира да пренася зелен водород на юг през Датския водороден гръбнак. Коридорът Саут Ейч Ту трябва да доставя водород от Северна Африка през Италия до Австрия и Германия. Испанският подводен тръбопровод БарМар между Барселона и Марсилия е планиран за старт през 2032 г.. Нидерландия позиционира Ротердам като вносен център за Северозападна Европа.

И четирите коридора водят към един и същ клиент: германската тежка индустрия. Германия очаква до 2030 г. да има нужда от 2,6 до 3,6 млн. тона водород годишно за стоманодобива, химическата промишленост и рафинирането. Берлин признава, че ще трябва да внася между 50 и 70 % от това количество.

Планираните датски доставки от 78 000 тона годишно биха покрили едва около 2-3 % от германското търсене.

Кой поема разликата в цената

Зеленият водород, който се произвежда чрез разделяне на вода с електроенергия от възобновяеми източници, струва днес в Европа между 4,50 и 8,50 евро за килограм, според местоположението и цената на тока. Сивият водород, произвеждан от природен газ, струва около 1,50 евро за кг.

Тази разлика не изглежда временна. Електроенергията формира до 60 % от производствените разходи за зелен водород, а европейските цени на тока остават структурно по-високи от нивото, нужно за конкурентоспособност.

Правителствата запълват разликата със субсидии. Германската схема плаща на производителите фиксирана сума за килограм, между 0,44 и 3,49 евро, за срок до десет години. По-големият фискален риск обаче е в самите тръбопроводи.

Германската основна водородна мрежа може да достигне обща системна цена от почти 50 млрд. евро, след като се включат финансирането и оперативните разходи. В крайна сметка тя е гарантирана чрез мрежови такси и публични средства. Ако използването на тръбопроводите остане ниско, държавата е обещала да покрие поне 76 % от недостига до 2055 г. Това може да остави данъкоплатците със сметка от 34,7 млрд. евро.

Нидерландия се сблъсква със същия модел, макар и в по-малък мащаб: прогнозната цена на мрежата се увеличи от 1,5 млрд. на 3,8 млрд. евро за две години. Испания е поела ангажимент за 2,8 млрд. евро публична подкрепа, но има едва 30 мегавата работеща електролиза при цел от 12 гигавата до 2030 г.

Купувачи и разработчици вече се оттеглят

През 2025 г. в световен мащаб бяха отменени около 60 големи проекта за зелен водород с общ капацитет 4,9 млн. тона годишно. Ибердрола намали целите си за водород до 2030 г. с две трети. Шел и Екуинор отмениха норвежки проекти.

Тясното място вече не е предлагането, а търсенето. Европа може да произвежда електролизьори с капацитет 13,1 гигавата годишно, но не намира достатъчно купувачи, готови да платят между три и пет пъти повече от цената на водорода от изкопаеми горива.

Собствените числа на Германия показват колко далеч е реалността от целите. Националната цел е 10 гигавата електролизьорен капацитет до 2030 г. Днес са инсталирани само 955 мегавата — под 10 %.

Промяна в правилата на ЕС ще разшири допълнително ценовата разлика. От 2030 г. производителите на зелен водород ще трябва да съпоставят потреблението си на електроенергия с възобновяемо производство на почасова, а не на месечна база. Си И Делфт изчислява, че това ще повиши производствените разходи с около 27,5 %.

Правилото има логика: без него електролизьорите биха поглъщали вече наличната зелена електроенергия и биха тласнали мрежата обратно към изкопаеми горива. Но то прави икономиката на зеления водород по-трудна, не по-лесна.

Европа строи водородни тръбопроводи с допускането, че разходите ще паднат и купувачите ще се появят. И двете може да се случат. Ако обаче кривата на поевтиняване при водорода се окаже по-бавна от тази при соларните панели, реалният въпрос е колко дълго данъкоплатците ще покриват разликата.