Европа няма отговор срещу „Орешник“

Русия изстреля по Киев балистичната ракета със среден обсег „Орешник“, способна да носи ядрена бойна глава, на 24 май. Тя беше централният елемент в най-голямата въздушна атака от началото на войната: около 600 дрона и 90 ракети за една нощ. Загинаха най-малко четирима души, а над 100 бяха ранени. Сред поразените обекти бяха украинското Министерство на външните работи, студиото на германската обществена телевизия АРД и резиденцията на албанския посланик („Киев Индипендънт“, „Дойчландфунк“). Нито една система за противовъздушна отбрана, разположена в Украйна или в Европа, не може надеждно да прехване това оръжие.

Оперативното командване на Полша вдигна изтребители за повече от три часа като превантивна мярка в рамките на отбранителната готовност на НАТО. Причината беше траекторията на ракетата към източната полска граница („Евронюз Полша“). Това не беше дипломатически протест, а военна активация на територията на НАТО, предизвикана от оръжие, което се движи твърде бързо за наземните прехващачи.

Защо нищо в европейския арсенал не може да го спре

„Орешник“ е балистична ракета със среден обсег — клас оръжия с далекобойност между 3000 и 5500 км, проектирани да носят ядрени бойни глави. Бойните ѝ блокове навлизат обратно в атмосферата със скорост около Мах 10 и се разделят на няколко независимо насочвани суббоеприпаса. При такава скорост около всеки боен блок се образува йонизирана плазма, която затруднява радарите за управление на огъня, насочващи прехващачите към целта (ифранкивчанин.ком). Деветте германски системи ИРИС-Т работят срещу крилати ракети, но не са решение срещу балистична заплаха („Дифенс Украйна“). „Пейтриът“ също не е надежден при такива скорости. „Ероу-3“, единствената европейска система, създадена за този клас ракети, няма да достигне пълна готовност преди 2030 г. (Джей Ен Ес).

Френско-италианската САМП/Т НГ, система земя-въздух от ново поколение, се очаква да бъде изпитана в бойни условия в Украйна тази година срещу руски балистични ракети („Арми Рекъгнишън“). Дали може да се справи със суббоеприпасите на „Орешник“, остава недоказано.

Путин заяви, че „няколко такива ракети, дори с конвенционални бойни глави, биха могли да бъдат толкова разрушителни, колкото ядрен удар“. Оръжието може да носи конвенционален заряд, но е проектирано и за ядрен. Всяка употреба поддържа тази двусмисленост умишлено. Върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас определи разполагането му като „безразсъдно ядрено балансиране на ръба“ („Украинска правда“).

Реториката се движи, техниката не

Моментът не беше случаен. Два дни преди удара държавният секретар на САЩ Рубио обяви, че мирните разговори с американско посредничество са приключили без резултат („И Ей Уърлд Вю“). Няколко дни по-рано Русия завърши ядрени учения с участието на 64 000 души, в които бяха отработвани разполагане на „Орешник“ и работа с ядрени бойни глави в Беларус („Арми Рекъгнишън“).

Канцлерът Мерц осъди „безразсъдната ескалация“, но не обяви нови военни ангажименти („Шпигел“). Германия води Европейската инициатива „Небесен щит“, рамка за съвместни покупки на системи за противовъздушна отбрана от 23 държави. Единственият ѝ слой, способен да противодейства на ракети със среден обсег, обаче е „Ероу-3“, а той остава на четири години разстояние. Франция изгражда конкурентна система извън тази рамка, подкрепена от осем партньорски държави под чадъра на европейското ядрено възпиране, предложено от Макрон („Льо Гран Континан“). Полша, чиито изтребители току-що бяха вдигнати да защитават собственото ѝ въздушно пространство, не участва в нито една от двете програми.

Унгарският външен министър Анита Орбан нарече атаката „брутална“ и „неприемлива“ („Телекс“). Будапеща даде знак, че е готова да вдигне дългогодишната си блокада върху санкции срещу руския патриарх Кирил („Евронюз“). Но Унгария продължава да отказва да изпраща оръжие и да подписва декларации на НАТО за източния фланг. Думите се промениха; политиката не.

България не каза нищо. Арбитражна заплаха за 3 млрд. евро от швейцарския холдинг, който притежава рафинерията на „Лукойл“ в България, държи правителството на премиера Радев в мълчание. България остава една от четирите държави в ЕС, които отказват да подкрепят трибунал за военни престъпления срещу Путин („Дойче веле“, „Дебати.бг“).

Естония, която отделя 5 % от БВП за отбрана, даде най-ясната рамка. Външният министър Маргус Цахкна предупреди, че Москва се опитва да въвлече Европа в „преждевременни мирни преговори“, чиято цел е да облекчат санкционния натиск, а не да сложат край на войната (ЕРР). Тримата балтийски президенти поискаха НАТО да замени ротационните въздушни патрули с постоянна мисия за противовъздушна отбрана (Президент.еe).

Външните министри на ЕС се срещат тази седмица. Разликата между Полша, която вдига изтребители срещу оръжие, което не може да свали, и Европа, която няма готов прехващач преди 2030 г., е фактът, около който ще се въртят всички разговори в залата.