Европа остава извън преговорите в Абу Даби

Преговорите за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна започват в Абу Даби на 10–11 ноември. На масата ще бъдат представители на Вашингтон, Киев и Москва (публикация на Къшнър). Вашингтон казва, че ще се консултира с европейските партньори „в кулоарите“, а по-широк формат ще отвори само „ако има напредък“ (RFE/RL).

Изключването на Европа създава прост проблем: силите, които трябва да поддържат евентуално споразумение, ще бъдат европейски. Франция и Обединеното кралство съвместно ръководят щаба на Multinational Force Ukraine — многонационалните сили, планирани за периода след спиране на бойните действия по искане на Киев (френското министерство на отбраната). Нидерландия се готви да участва, но е уведомила парламента си, че реалното разполагане ще изисква отделно политическо решение, тъй като условията на мира още не са ясни (правителството на Нидерландия). Каквото и да пише в проектоспоразумението, войски ще бъдат изпратени само с решение на националните парламенти.

Рамка без гаранции

Публикуваното от White House е списък с цели, а не план. В текста на Къшнър са посочени пет цели — от надеждна комуникация при кризи до „устойчива рамка“ за европейската сигурност. Сред тях са и запазването на централната роля на NATO и правилото, че никоя държава не може да налага вето върху съюзите на друга (публикация на Къшнър, RFE/RL). Не се уточнява кои сили ще бъдат ограничавани от „реципрочните мерки“, кой ще ги проверява, какво ще последва при нарушение или как ще бъде разпределена европейската отговорност за прилагането им (Le Grand Continent).

На 5 ноември Тръмп прие в White House пратеника на Владимир Путин Кирил Дмитриев и прогнозира „голямо“ споразумение, което ще обхваща „не само Украйна“ (Politico). Володимир Зеленски отговори с искане за писмени гаранции, в които да е посочено кой, с какви средства и кога ще реагира при ново руско нападение (Ukrinform). Публикуваната тази седмица рамка не дава отговор на нито един от тези въпроси, а Зеленски казва, че предварително е знаел малко за подробностите ѝ (CNN).

Кой говори от името на Европа

Първият проблем на Европа е да реши кой ще преговаря от нейно име. В писмо от 5 ноември италианският премиер Джорджа Мелони попита Антониу Коща, председателя на European Council, където заседават лидерите на ЕС, „кой ще седне на масата за преговори от името на EU и с какъв мандат“. Тя определи като спешно Европа да говори с един глас за Украйна (Corriere della Sera). Коща отговори, че европейските интереси трябва да бъдат представени чрез институциите на EU, и включи въпроса в дневния ред на срещата на лидерите в Дъблин на 13 ноември (La Stampa). Той не посочи пратеник.

След среща на министрите на държавите около Балтийско море във Варшава ръководителката на външната политика на EU Кая Калас заяви, че всяко споразумение, което засяга гаранции за сигурност, санкции или присъединяването на Украйна към EU, ще изисква участието на Съюза, за да бъде приложено (EEAS). Полският външен министър Радослав Сикорски постави по-строго условие: преди обсъждане на архитектурата на европейската сигурност трябва да има примирие. Той предупреди западните столици да не преговарят „през главите“ на около 120 млн. души по източния фланг (Euronews).

Публикуваните искания на Москва обясняват защо Варшава настоява за този ред. Русия продължава да претендира за Крим и четири украински области, настоява Украйна да остане извън NATO и иска по-малка украинска армия (AP). В проектодоговорите си от декември 2021 г. Москва отиде по-далеч: предложи да се спре разширяването на NATO и да се ограничат военните позиции на алианса в държавите, присъединили се след 1997 г. (NATO). Отказът да се променя архитектурата на европейската сигурност, преди войната да приключи, е предпазна мярка срещу връщането на тези условия в следващ проект. Именно тях чуват източните столици във фразата „не само Украйна“.

Отсъствието на Европа от първия кръг е реално, но обхватът му е по-тесен, отколкото изглежда. Европейските правителства може да не участват в първите разговори, но Вашингтон не може от тяхно име да поема ангажименти за европейски войски или решения на EU. Нищо от публикуваното досега не създава правни задължения; истинското споразумение ще зависи от това кой ще попълни подробностите. Европейците все още решават какви ангажименти, войски и решения на EU ще стоят зад прилагането на сделката. Остават две отделни пречки: да се договори кой говори от името на Съюза и да се убеди Вашингтон да допусне този представител на масата. Писмото на Мелони поставя първия въпрос пред лидерите в Дъблин. За втория може да реши само Съединените щати.